Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Беше му много трудно, но когато Сара свърши най-спешната работа, все пак я заведе в Тона с един сеат 600 трета ръка, който Адриа купи, когато най-после успя да вземе практическия изпит след шест поредни провала. В Гарига333 трябваше да сменят гума, в Айгуафреда Сара го помоли да спре пред една цветарница, влезе и излезе с прекрасен малък букет – остави го на задната седалка, без нищо да каже. А когато изкачваха стръмнината на улица „Сант Антони“ в Сентелиес, водата в радиатора завря, но като изключим това, всичко беше наред.
– Това е най-красивото село на света – каза Адриа въодушевен, когато сеатът стигна „Куатре Каретерес“334.
– Най-красивото село на света е доста грозничко – отговори Сара, когато спряха на улица „Сант Андреу“ и Адриа натисна прекалено енергично ръчната спирачка.
– Трябва да го погледнеш с моите очи. Et in Arcadia ego.
Слязоха от колата и той й каза виж замъка, скъпа. Там, горе. Прекрасен е, нали?
– Ами... какво да ти кажа...
Той забеляза, че е нервна, но не знаеше какво да направи за да...
– Трябва да го погледнеш с моите очи. Виждаш ли тази грозна къща и онази с мушкатото?
– Да...
– Там беше имението Казик.
Каза го така, сякаш го виждаше, сякаш Жозеп беше на една ръка разстояние, с цигара в устата, гърбав, точеше ножове на хармана край плевнята, проядена като сърцето на ябълка.
– Виждаш ли? – каза Адриа. И посочи обора на мулето – винаги се казваше Естреля и носеше обувчици с токове, които потропваха по камъните, целите в тор, когато се размърдваше, за да прогони мухите, даже чу как Виола лаеше побесняла и опъваше веригата, защото мълчаливият бял котарак без име горделиво минаваше покрай нея и се фукаше със свободата си.
– Мамицата ви, хлапета, отивайте да играете на друго място.
И всички търчаха да се крият зад бялата скала, животът беше вълнуващо приключение, толкова различно от пръстовката на арпеджите в ми бемол мажор, с вонята на тор и тракането на сабото, когато Мария от имението Казик влизаше в торището, и загорелите от слънцето жетвари в края на юли със сърп и коса в ръка. Кучката в имението винаги се казваше Виола, тя завиждаше на хлапетата за това, че не бяха вързани с въже от седем метра като нея.
– Мамицата ви е евфемизъм от...
– Е-е-е, вижте, Адриа казва мръсни думи!
– Да, ама нищо не му се разбира – недоволстваше Шеви, докато слизаха по стръмнината до улицата, издълбана от каруците и осеяна с лайната на Бастýс, мулето на метача.
– Говориш неща, които не ти се разбират – скара му се Шеви, когато слязоха.
– Извинявай. Просто мисля на глас.
– Не, на мен...
Не си тупаха прашните панталони, защото в Тона всичко беше позволено, родителите са далече и няма страшно, дори да си обелиш коленете.
– Имението Казик, Сара... – обобщи, застанал на същата улица, на която преди пикаеше Бастус и която сега беше асфалтирана; не му хрумна, че Бастус вече не е муле, а един прекрасен ивеко дизел с ремарке, не дъвче слама, съвсем чист е и никак не мирише на тор.
Тогава, с цветята в ръка, ти се повдигна на пръсти и ме целуна неочаквано, а аз си помислих еt in Arcadia ego, еt in Arcadia ego, еt in Arcadia ego, благочестиво, сякаш произнасях молитва. Не се страхувай повече, Сара, тук, до мен, си на сигурно място. Ти си рисувай, а аз ще те обичам и ние с теб заедно ще съумеем да построим нашата Аркадия. Преди да звъннем на вратата на имението Жес, ти ми подаде букета.
333 Гарига и по-долу Айгуафреда, Сентелиес, Фигеро – градове в провинция Барселона. – Б. р.
334 Ресторант в Тона, предлагащ традиционна каталонска кухня. – Б. р.
* * *
На връщане Адриа убеди Сара да си извади шофьорска книжка, сигурно ще кара много по-спокойно от него.
– Добре. – След километър в мълчание: – Знаеш ли, леля Лео ми хареса. На колко години е?
Laus Deo.335 Той беше забелязал, че не беше минал и час, откакто влязоха в имението Жес, а Сара вече се беше отпуснала и вътрешно се усмихваше.
– Не знам. Над осемдесет.
– Много е общителна. И не знам откъде намира сили. Не се спира.
– Винаги е била такава. Но вкарва всички в правия път.
– Накрая успя да ме накара да взема буркана с маслини.
– Леля Лео си е такава. – И възползвайки се от момента: – Защо не отидем някой ден у вас?
– Дума да не става – недопускащ възражение тон.
– Защо, Сара?
– Не те приемат.
– Леля Лео веднага те прие.
– Ако майка ти беше жива, нямаше да ме пусне да стъпя в твоя дом.
– В нашия дом.
– В нашия дом. Леля Лео, да. Ще я обикна. Но тя не се брои. Важна е майка ти.
– Тя е мъртва. Вече десет години, откакто е умряла!
Мълчание до Фигерò. За да го наруши, Адриа отново опъна струната и каза Сара.
– Какво.