Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Разбира се, подчинението е необходимост за нашето съсловие.
— На мое място вие бихте ли отишли в ареста?
— Не искам и не мога да ви кажа какво бих сторил. Зная само, че ако не се подчиня, бих се провинил.
— Но ако се предам сега, то биха ме наказали много по-тежко, отколкото ако се бях подчинил на несправедливата заповед.
— Не вярвам. Елате и ще научите всичко.
— Без да зная защо? Недейте очаква това. Нека се нахраним! Понеже съм толкова виновен, ще се предам само насила. Това няма да утежни нито вината, нито наказанието ми, дори и да се пролее кръв.
— Заблуждавате се! С това ще увеличите вината си. Но да седнем на масата! След един добър обяд може би ще преценяваме по-разумно.
Към края на обеда ние чухме шум и моят подпоручик влезе да ми съобщи, че група селяни се събирали наблизо до къщата ми, за да ме защитават, тъй като на острова се бил разпръснал слух, че въоръжената гемия е дошла да ме отвлече и закара в Корфу. Аз му заповядах да обясни на добрите хора и да ги разпрати по къщите им, след като им даде една бъчва вино.
Селяните се разотидоха успокоени, като изпразниха пушките си във въздуха в знак на преданост.
— Всичко това изглежда много хубаво — каза ми адютантът, — но ще стане ужасно, ако ме оставите да си отида сам, защото дългът ми повелява да съставя моя доклад много точно.
— Аз ще ви последвам, ако ми дадете честната си дума, че ще ме пуснете свободен на сушата, щом пристигнем в Корфу.
— Имам заповед да ви предам на господин Фоскари на бастардата.
— Няма да изпълните тази заповед.
— Ако генералът не ви намери послушен, неговата чест изисква да ви принуди, и той ще намери средството за това. Но кажете, моля, какво бихте правили, ако генералът се реши да ви остави тук? Но това няма да стане.
— Без кръвопролитие работата трудно ще се приключи, защото с тези петстотин селяни аз не се страхувам от три хиляди души.
— Ще бъде нужен само един, защото ще ви третират като водач на бунтовници. Всички тези предани вам хора няма да могат да ви опазят от един, който ще ви застреля, за да получи няколко златни монети. Искам да ви кажа още, че между всички тези гърци, с които сте заобиколени, няма нито един, който да не е готов да ви убие за двадесет цехина. Вярвайте ми, елате с мен! Елате, за да се наслаждавате в Корфу на един вид победа. Там ще ви ръкопляскат и ще ви възхваляват. Вие сам ще разкажете за глупостта, която сте извършили, ще се смеят на нея и същевременно ще се учудват, че сте послушали разума, щом съм ви я разяснил. Всички ви уважават и господин Д. Р. държи много на вас. Той хвали особено смелостта, която показахте, когато от уважение към неговата къща не пронизахте безсрамника с шпагата си. Самият генерал трябва да ви уважава, понеже си спомня думите ви.
— Та какво е станало с нещастника?
— Преди четири дни пристигна фрегатата на майор Сардина с бързи писма, в които генералът намери несъмнено необходимите разяснения. Това накара лъжливият херцог да изчезне. Никой не знае къде е той и никой в къщата му не се осмелява да говори за него, понеже глупостта му беше твърде голяма.
— Приемаха ли го още след нашето сбиване?
— Не си ли спомняте, че той имаше шпага? Не беше нужно повече, за да не иска никой да го види. Неговата ръка беше счупена и челюстта му — разбита. Въпреки това, без да се грижи за плачевното му състояние, Негово Превъзходителство осем дни по-късно го накара да изчезне. Единственото, на което целият Корфу се учудва, е вашето бягство. В продължение на три дни мислеха, че господин Д. Р. ви държи скрит у него и го осъждаха открито, но той заяви високо на масата на генерала, че не знаел ни най-малко къде се намирате. Сам Негово Превъзходителство беше неспокоен поради бягството ви и едва вчера се узна какво е станало с вас от едно писмо на тукашния поп до главния поп Булгари, в което той се оплакваше, че един италиански офицер бил завладял този остров от седем дни насам и упражнявал насилие. Той се оплаква от вас, че сте прелъстили всички момичета и сте го заплашили да го застреляте, ако ви отправи катарамонахия. Това писмо, прочетено в събранието, развесели много генерала, но все пак ми заповяда да ви доведа с дванадесет гренадири.
— Госпожа Сагредо е виновна за всичко.
— Така е. Тя съжалява извънредно много. Ще сторите добре, ако я посетите.
— Утре? Значи вие сте убеден, че няма да бъда изпратен в затвора!
— Да, понеже знам, че Негово Превъзходителство е почтен човек.