Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Усетих как сълзите ми напряха да излизат. Имах син. Момче! Вълчето от Уолстрийт. И Чандлър бе едно прекрасно бебе, а сега щях да съзра за пръв път красивото личице на своя син. Погледнах и — мама му стара! Отвратително! Мъничко, сбръчкано, със слепнали клепачи. Имаше вид на недохранено пиле.
Графинята сигурно бе видяла изражението ми, понеже каза:
— Не се притеснявай, миличко. Повечето бебета не са толкова красиви при раждане, колкото Чандлър. Той е леко недоносен. Но ще стане красавец като татко си.
— Аз пък се надявам да прилича на майка си — рекох най-искрено. — Всъщност, да изглежда както си иска. Толкова го обичам отсега, че ми е все едно, дори ако има нос колкото един банан. — И докато разглеждах идеалното сбръчкано личице на сина ми, осъзнах, че Бог неминуемо съществува, понеже това по никакъв начин не можеше да е някаква случайност. Сътворението на това идеално малко същество от един акт на обич си беше истинско чудо.
Стори ми се, че сума ти време го разглеждах, докато в един миг доктор Бруно рече:
— Боже мили! Тя кърви. Веднага подгответе операционната! И викнете анестезиолог! — При което сестрата хукна като подгонена.
Доктор Бруно възвърна самообладанието си и рече:
— Окей, Надин, получи се леко усложнение. Имаш плацента акрета. Което ще рече, че плацентата ти е навлязла прекалено навътре в матката. И ако не я извадим ръчно, ще изгубиш прекалено много кръв. Ще направя всичко възможно да я изчистя напълно, Надин… — и спря, сякаш търсеше подходящи думи, — но ако не успея, ще се наложи да извършим хистеротомия.
И докато се наканя да кажа на жена ми колко я обичам, двама санитари пристигнаха на бегом, грабнаха леглото и го изтъркаляха в коридора. И доктор Бруно се отправи подир тях. Когато стигна до вратата, се извърна към мен и каза:
— Ще направя всичко възможно да запазя матката й. — И излезе, оставяйки ме сам с Картър.
Сведох поглед към сина си и се разплаках. Какво щеше да стане, ако загубех Графинята? Как щях да отгледам две деца без нея? Та тя за мен беше всичко. Самата лудост на живота ми се уповаваше на способността й да оправя всичко. Поех дълбоко въздух и се опитах да се овладея. Трябва да съм силен за сина си, за Картър Джеймс Белфърт. И без дори да се усетя, започнах да го люлея на ръце и да се моля безмълвно на Всевишния да опази Графинята и да ми я върне цяла и непокътната.
Доктор Бруно се върна след десет минути и с цъфнала на лицето му усмивка обяви:
— Цялата плацента извадихме, но няма да повярваш как стана!
— Как? — попитах, и аз ухилен до уши.
— Извикахме една от стажантките ни, дребно индийче с най-слабите ръце, които си виждал. Успя да бръкне в утробата на жена ти и с ръка да изтегли плацентата. Истинско чудо, Джордан. Плацента акрета се случва много рядко и е много опасно. Но сега всичко е наред. Имаш напълно здрава жена и напълно здрав син.
Това бяха прочутите последни слова на доктор Бруно — царят на кутсузите.
Глава 31.
Родителско щастие
На следващата сутрин в спалнята ми се разгоря остър спор между мен и Чандлър. През повечето време говорех аз, а тя седеше на пода и редеше цветните си кубчета. Мъчех се да я убедя, че новата добавка към семейството ни няма с нищо да й навреди, че напротив — всичко ще е дори по-хубаво от преди. Усмихнах се на бебето-генийче и й казах:
— Слушай, шушко, той е толкова мъничък и сладичък, че ще се влюбиш в него в мига, в който го зърнеш. А и помисли си колко весело ще стане като порасте; тогава ще можеш да го командваш колкото си искаш! Страхотно ще е!
Чани вдигна глава от строежа си и ме изгледа с огромните сини очи, наследени от майка й, след което каза:
— Що не го оставите в болницата? — И продължи да реди кубчетата.
Седнах на пода до бебето-генийче и нежно я целунах по бузката. Ухаеше на чисто и свежо, както трябва да ухае едно малко момиченце. Беше вече на малко повече от две и косите й бяха добили един разкошен кестеняв оттенък и мекотата на царевична свила. Спускаха се под плещите й, където завършваха с нежни къдрички. Само като я погледнех, и нещо в сърцето ми се свиваше.
— Виж какво, шушко, не можем да го оставим в болницата; той вече е част от семейството ни. Картър е твоето бебе-братче и двамата ще бъдете най-страхотните приятелчета!
— Не съм сигурна — отвърна ми с вдигане на раменете.
— Ами, аз сега трябва да отида до болницата и да ги прибера двамата с мама, така че нямаме избор, шушко — той се прибира у дома. Но не забравяй, че ние с мама те обичаме точно толкова, колкото и досега. Има достатъчно обич за всички.