Съдбовният кораб [bg]

— Защо си дошла?

Можеше да стъпче жената или да разтвори челюсти и да я изпръска с облак отрова. Но Тинтаглия преглътна гнева си и само изиска:

— Къде е Рейн? Доведете го пред мен.

Жената стисна по-здраво копието си, за да овладее треперенето му.

— Той не е тук! — пискливо заяви тя. — Сега се махай, преди да сме те нападнали!

Тинтаглия изплющя с опашка и запрати една пирамида от щайги в реката.

— Изпратете ми Малта тогава. Изпратете някого, който има достатъчно акъл първо да разговаря, а после да отправя заплахи.

Говорителката им отстъпи назад до редицата страхливи воини, където се посъветва за кратко. Пристъпи само две крачки напред от закрилата на тълпата, преди да обяви:

— Малта е мъртва, а Рейн не е тук.

— Малта не е мъртва — раздразнено възкликна Тинтаглия. Връзката ѝ с женския човек не беше така силна, както преди, но и все още не беше изчезнала. — Това ме изморява. Пратете ми Рейн или ми кажете къде мога да го намеря.

Жената се изпъна.

— Ще ти кажа само, че не е тук. Махни се!

Това преля чашата. Тинтаглия се изправи на задните си крака, а после се сгромоляса на предните, като накара кея да се залюлее бясно. Жената се олюля и падна на колене, а някои от воините зад нея разбутаха редиците и побягнаха. С един размах на опашката си, Тинтаглия разчисти кея от щайги и варели. Сграбчи хилавото копие на жената между зъбите си, скърши го на трески и ги изплю встрани.

— Къде е Рейн? — изрева тя.

— Не ѝ казвай! — извика един от воините, но един млад мъж скочи напред от тях.

— Не я убивай! Моля те! — примоли се той на драцената и хвърли унищожителен поглед към останалите копиеносци. — Няма да жертвам Ала заради Рейн! Той ни докара дракона на главите, той да се оправя с него. Рейн не е тук, драконе. Отиде с Кендри в Бингтаун. Щом искаш Рейн, търси го там. Не тук. Не ти предлагаме нищо, освен битка.

Някои закрещяха, че той е предател и страхливец, но други застанаха на негова страна и казваха на драцената да си тръгне и да потърси Рейн. Тинтаглия беше отвратена. Тя се вдигна отново на задните си крайници и позволи на притиснатата жена да избяга, спусна ноктестите си предни крака тежко на пристана, впи ноктите си и ги дръпна назад, така че да разцепи дъските му. Те се смачкаха като сухи листа. С един размах на опашката си премаза две гребни лодки, завързани за кея. Позволи им да видят, че причинява тази разруха без никакво усилие.

— Няма да ми струва нищо да срутя целия ви град! — изрева им тя. — Запомнете го, хилави двукраки. Не ме виждате, нито пък чувате за последно. Когато се върна, ще ви науча на уважение и ще ви обуча как да служите на една Господарка на Трите царства.