Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Господаря Гад може да го научи — подхвърли през рамо. — Ние нямаме кой да ни помогне.

Върховният владетел вече вървеше по гърбицата на моста, следван от Тувор.

Омаята пак завладяваше Томас, но сега я познаваше малко по-добре и я отпъждаше с ругатни. Още виждаше блещукащия обръч на словото, когато Протал го доближи.

Върховният владетел вървеше бавно и спря на една крачка от словото. Стисна жезъла с лявата си ръка, а дясната вдигна с дланта напред. Прокашля се хрипкаво и запя. Повтаряше неуморно все същата мелодия и редеше думи на език, неразбираем за Томас — толкова древна реч, че звучеше овехтяла. Протал обаче напяваше тихо и уверено, сякаш подхвана скрит за останалите разговор с Тревожното слово.

Словото полека ставаше видимо за отряда, макар и само като събираща се мъгла. Във въздуха срещу дланта на Протал се появи смътен червен къс, който се преливаше подобно на парцалче от недостъпен за очите гоблен. Висящото бледочервено парче се разшири в голям, грубо очертан кръг пред ръката на Протал. Без да прекъсне напева и за миг, той вдигна ръка много предпазливо да измери височината на словото, после се премести встрани да огледа формата му. Така отрядът можеше да зърне част по част препятствието. Томас все повече разпалваше неукротимия си гняв и в неговите очи словото избледняваше. Накрая виждаше само каквото беше достъпно и за другите наоколо.

Най-сетне Протал отпусна ръката си и прекъсна песента. Червените късчета изчезнаха. Върна се тромаво при отряда, като че оставаше прав само благодарение на волята си. Но гледаше ясно, докато размишляваше над опасността.

— Тревожното слово — обясни начумерен — е оставено тук чрез мощта на Жезъла на закона, за да извести Лигоча, ако защитата му бъде пробита… и за да срути Моста пред леговищата при първия досег. — Гласът му носеше и видение за пропадане в бездната. — Сътворено е от огромна сила. След Оскверняването никой от Владетелите не е бил способен да извърши нещо подобно. А дори ако ние имахме силата да го премахнем, не бихме спечелили нищо, защото Лигоча щеше да бъде предупреден. И все пак има един благоприятен за нас признак. Такова слово не може да бъде поддържано без непрекъснато внимание. Трябва да бъде подсилвано постоянно, иначе започва да се разпада… но не достатъчно бързо, за да извлечем полза от това. Щом Лигоча е поставил тук Злотворни за пазачи, значи вниманието му е насочено другаде.

„Чудесно! — ръмжеше си Томас. — Страхотно!“ Ръцете го сърбяха от неустоимото желание да удуши някого.

Протал продължаваше:

— Щом Лигоча гледа в друга посока, възможно е да изкривим словото, без да го разкъсаме. — Пое си дъх и натърти: — Според мен можем да го направим. Това слово не е чак толкова чисто и страшно. — Изви глава да погледне Томас. — Боя се обаче за теб, Надвладетелю.

— За мен ли? — наежи се Томас, сякаш Върховният владетел го обвиняваше. — Защо?