![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Насам, Маркъс.
Грейвър се обърна вдясно и успя да различи силуета на Ласт, който бе седнал на една от по-хубавите маси, точно до един прозорец с дебел каменен перваз. На прозореца имаше желязна ролетка, обвита в бръшлян, образувайки по този начин изящен параван, който ги отделяше от масите навън като преграда в църковна изповедна. Грейвър се запъти към него и седна.
— Това е необичайно — отбеляза Ласт. — Толкова късно.
— Беше невъзможно — каза Грейвър. — Чел ли си вестниците?
— О, да. Разбрах.
Една сервитьорка се приближи и Грейвър й поръча кафе.
— Добре — рече той. — Да чуем. — Нямаше настроение за любезности и искаше Ласт да разбере това. Ласт кимна.
— От всички ония работи, които ти разправих преди — започна той, — изпуснах нещо… доста важно.
— Нима? — Грейвър не можа да устои на саркастичната нотка.
— Това, което не ти казах, е, че чукам мисис Фийбър почти от самото начало.
Грейвър го погледна.
— Аха.
— Тя е самотна жена, Маркъс. Разбрах го веднага щом се запознах с нея. — Ласт спря, за да отпие от кафето си, кога то момичето донесе кафе и на Грейвър. — Там виждах възможности… най-различни. Те имаха пари. Аз имах произведения на изкуството. Сигурно ще можем нещо да уредим, помислих си аз. Но Рейнър — мисис Фийбър — беше и е сексуално агресивна жена, а Колин явно е абсолютно безразличен към нея. Преди да заминат от Мексико, където за първи път се срещнахме, Рейнър и аз вече се бяхме… свързали, така да се каже. — Той млъкна и си запали цигара. — Тази жена, Грейвър, казвам ти, е просто ненаситна. Не съм виждал никога подобно нещо. Знаеш ли, че…
— Виктор, не искам да го слушам. Известно ти е какво искам да чуя.
Ласт погледна Грейвър. Очите на Грейвър вече се бяха адаптирали към слабото осветление и сега виждаше красивото лице на Ласт с множеството бръчки, бойни следи и белези от дуелите с бутилката и от безсънните нощи в бордеи, от рискования живот на изнудване и измами, от отмъщаващите си удоволствия и постоянните тревоги на прелюбодеянията, от несигурността в нищо, освен убеждението, че нищо не е сигурно. На лицето му имаше лека усмивка, която беше едновременно момчешка и съсухрена. Приличаше на човек, който, на границата на самопризнанието, че е опропастил по-добрата част от един живот, бе съзрял още един шанс — този път добър — и се канеше да заложи всичко, което имаше, върху него.
— Маркъс, снощи бях с Рейнър. Тя ми разказа невероятна история. Мисля, че тук има огромни възможности.
— Ти каза, че можеш да ми сервираш Фийбър.
— Дори нещо повече. Струва ми се… ако го обмислим… можем да се докопаме до Калатис.
64.
Панос Калатис се облегна на вратата на спалнята си и погледна през верандата към тъмните води на Мексиканския залив. Беше само по белите си панталони от пижамата, бос и гол до кръста, с предизвикателно изпъчени напред гърди. Пушеше първата си пура за деня и беше загрижен.
Зад него лежеше Джейл, проснала се напреко на леглото, мургава и гола. Беше опънала дългите си крайници в топлия, предобеден бриз, полъхващ откъм залива през вратите на верандата. От време на време изпищяваше някоя чайка, ала иначе тишината бе нарушавана единствено от плясъка на вълните по брега и шумоленето на палмовите клонки от лекия ветрец.
Калатис беше загрижен, защото шефът на охраната му беше накарал да го събудят в единайсет часа. Беше сметнал, че е неблагоразумно да го остави да спи още един час, без да е узнал за експлозията в яхтклуба на Саут Шор. Макар да беше прекъснал всякакви връзка с Шек и Бъртъл, неговите хора се опитваха да ги възстановят след новината за експлозията, ала засега неуспешно. Имаше за какво да се замисли Калатис.
— Панос — обади се Джейл с дрезгав от съня глас. — Панос.
Той се извърна малко и погледна над рамото си. Тя бе едно истинско чудо. Не познаваше по-вълнуващо сексуално преживяване от това — да спиш с жена, която знае как да те убие на пет различни езика. Жена като тази. Той не можеше да й се насити; беше способен да я гледа дълго време, както един дресьор на животни би наблюдавал някой ценен екземпляр от семейство котки само заради удоволствието да се наслади на несравнимото съчетание от мускули и грация. Красотата й беше толкова естествена и вълнуваща, че заличаваше степента на нейната опасност, или по-скоро я преобразяваше, така че насилието, на което тя бе способна, вече не плашеше, а удивляваше и дори привличаше.