Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— От телефонното проучване научихме също, че когато узнаят допълнителните факти, а именно, че завещанието е написано от заможен мъж на седемдесет години, а прислужницата е много по-млада привлекателна жена, повече от половината участници в проучването питат дали става дума и за секс. Ние никога не споменаваме за секс, но често това е инстинктивната реакция. Какво е ставало всъщност? Не повдигаме въпроса за расата, но почти осемдесет процента от чернокожите анкетирани подозират, че е имало секс. И петдесет и пет процента от белите.
— Значи проблемът е налице, макар и да не е изказан — отбеляза Лание.
Нима не го знаехме и преди шест месеца, запита се Хършъл, драскайки в един бележник. Вече бяха платили на Панки две трети от хонорара му, възлизащ на седемдесет и пет хиляди долара. Парите засега даваше фирмата на Уейд Лание, която плащаше всички разноски по делото. Иън беше дал двайсет хиляди, Хършъл — нищо. Ако получеха наследството, щяха да водят война и за него.
Панки раздаде дебели папки — все приятни четива, — макар че адвокатите вече с часове бяха проучвали материалите. Вътре имаше страница-две биография на всеки кандидат за съдебен заседател, като се започнеше от Амброуз и се стигнеше до Янг. Имаше снимки на къщите и на автомобилите им, както и снимки на самите съдебни заседатели. Бяха взети от регистрите на църкви и клубове, от училищни годишници, а някои им бяха дадени тайничко от приятели.
— Идеалният съдебен заседател за нас е бял, над петдесет години — продължи Панки. — По-младите са посещавали интегрирани училища и са по-толерантни в расово отношение, а е очевидно, че ние не търсим толерантност. За жалост, колко по-расистки е настроен човекът, толкова по-добре. Белите жени са малко по-предпочитани от белите мъже, защото те са склонни да проявяват по-силна завист към друга жена, съумяла да манипулира едно завещание. Мъж може да прости на друг, че се е позабавлявал с прислужницата, жена обаче няма да прояви такова разбиране.
Седемдесет и пет хиляди за това? Хършъл продължаваше да си драска. Нима не бе очевидно? Стрелна с отегчен поглед сестра си, която изглеждаше изморена и стара. Нещата с Иън не вървяха добре, затова през последните три месеца братът и сестрата Хъбард разговаряха по телефона по-често, отколкото през последните десет години. Сделките на Иън не носеха печалба и нещастният им брак продължаваше да се пропуква. Иън прекарваше повечето време на Източното крайбрежие, където негови партньори ремонтираха един търговски център. Нея това я устройваше, не го искаше у дома. Рамона говореше открито за развод, поне пред Хършъл. Ако обаче изгубеха делото, тя нямаше да има ход. Ще спечелим, уверяваше я Хършъл.
Занимаваха се измъчено с проучването до седем и половина, когато Уейд Лание заяви, че стига толкова. Отидоха в рибно ресторантче с изглед към езерото Чатула и си направиха приятна дълга вечеря, само адвокатите и клиентите им. След няколко питиета нервите се отпуснаха и всички се поуспокоиха. Подобно на повечето адвокати, Уейд Лание беше увлекателен разказвач и ги отрупа с весели разкази за битките си в залата.
— Ще спечелим, хора, имайте ми доверие — повтори той неведнъж.
Лушън беше в хотелската си стая с чаша уиски с много лед върху нощното си шкафче, забол нос в поредния неразгадаем роман на Фокнър, когато звънна телефонът. Слаб глас отсреща прошепна:
— Господин Уилбанкс, моля.
— Аз съм — отговори Лушън, затвори внимателно книгата и свали крака на пода.
— Обажда се Лони Кларк, господин Уилбанкс.
— Моля, казвайте ми Лушън, а аз ще ви наричам Лони, съгласен ли сте?
— Добре.
— Как се чувствате днес, Лони?
— По-добре, много по-добре. Вие бяхте в стаята ми снощи, Лушън, нали така? Сигурен съм. Мислех, че сънувам, когато в стаята ми се появи непознат и ми каза нещо, но днес ви познах и си спомних гласа ви.
— Боя се, че наистина сте сънували, Лони.
— Не, не съм. Защото идвахте и преди. В петък и в събота през нощта бяхте вие. Сигурен съм.
— Никой не може да влезе в стаята ви, Лони. Доколкото разбрах, пред вратата ви има денонощна охрана.
Лони замълча, като че ли не знаеше това или ако го знаеше, се чудеше как тогава в стаята му е влязъл непознат. Накрая заговори:
— Непознатият ми каза нещо за Силвестър Риндс. Вие познавате ли Силвестър Риндс, Лушън?
— Той откъде е? — попита Лушън и безгрижно отпи глътка.