Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Първото, което трябва да направите — съветва го Семявин, — е да отидете в заложна къща откъдето да получите няколко франка за това, а-а-а-а — сочейки костюма. О не, само не и костюма! Семявин рови в задната стая, връща се с вързоп работни дрехи. — Твърде много биете на очи. Налага се да помислите повече за това. Елате пак утре. Ще видя какво друго мога да намеря.
С белия зуут-костюм на вързоп под мишница, един по-малко забележим Ян Скъфлинг излиза обратно навън в средновековния следобед на Нидердорф, каменните стени около него разбухват като хлябове в пещ под отслабващото слънце, уха уха, сега осъзнава: тук ще бъде въвлечен в нова бъркотия като тази с Тамара/Итало и така ще затъне, че просто никога няма да може да се измъкне…
Когато навлиза в неговата улица, сред кладенците от сенки той забелязва паркиран черен „ролс-ройс“ с работещ на празен ход мотор и затъмнени прозорци, а следобедът е толкова забулен, че нищо не се вижда вътре. Хубава кола. Отдавна не е виждал такава, не би трябвало да е нещо повече от любопитна рядкост, освен ако…
Притчи за Параноици, 4: Ти се криеш, те търсят.
Зиннггг! Дидилунг, дидила-та-та-та, я-та-та-та Увертюрата на „Вилхелм Тел“ отзад в сенките, надявам се, че не ме наблюдаваха през тоя едностранен прозорец, бързо, по-бързо, потичва край ъглите плътно долепен до стените, препуска по пресечките, не чува преследване, обаче нали знаем, че това е най-тихият автомобилен мотор, ако не броим танка „тигър“…
Решава да не се връща в хотел „Нимбус“. Краката му вече започват да отмаляват. Стига до „Луизенщрасе“ и заложната къща малко преди да затвори и успява да изкрънка съвсем незначителна сума за зуут-костюма, за наденица може би за ден-два. Сбогом, зуут-костюм.
В този град наистина всичко затваря рано. Какво ще прави Слотроп довечера, за да осигури подслон? Обзет от краткотраен рецидив на оптимизъм, той се вмъква в един ресторант и оттам звъни на администрацията на хотел „Нимбус“.
— Ах, да — британски английски — ще ми кажете ли, моля ви, дали е още там младият британец, който чака във фоайето, или…
След минута прозвучава приятен стеснителен глас и пита „там ли си още“. О, тъй възвишено! Слотроп се паникьосва, тръшва слушалката, стои, гледа хората, които вечерят и го зяпат — оплеска я, провали се, Те знаят сега, че той Ги е разкрил. Съществува и обичайният шанс параноята му отново да се е развихрила, но съвпаденията са прекалено близки. Освен това, вече му е известно звуковото оформление на Тяхната пресметлива невинност, то е част от Техния стил…
Отново в града: ясно очертани брегове, църкви, готически портали отминават с маршова стъпка край него… сега трябва да избягва хотела и трите кафенета, нали, точно така… Издокарани в тъмно синьо, постоянните обитатели на Цюрих се разхождат. Синьо като градския сумрак, все по-тъмно синьо… Всички шпиони и търговци са по домовете си. Изключено е да отиде при Семявин, кръгът на Уаксуинг го бе приел с любезна отзивчивост и няма смисъл да им причинява неприятности. Имат ли някакво влияние и тежест Гостите в този град? Може ли Слотроп да рискува като отиде в друг хотел? Вероятно не. Застудява. От езерото подухва вятър.
Установява, че е стигнал чак до „Одеон“, едно от най-прославените кафенета на света, чийто специалитет не е включен в никое меню и навярно изобщо не е бил записан. Ленин, Троцки, Джеймс Джойс, д-р Айнщайн — всички са били край тези маси. Какво е било общото между всички тях: какво са искали да постигнат, заемайки тази удобна наблюдателна позиция… вероятно е било свързано по някакъв начин с хората, със смъртността при пешеходците, с неспокойното кръстосване на потребности или безразсъдства в един фатален участък от улицата… диалектика, матрици, първообрази, от време на време им се налага да осъществяват някаква връзка с част от тази пролетарска кръв, с телесните миризми и разменяните през масата безсмислени крясъци, с мошеничествата и последните надежди, иначе всичко остава една прашасала Дракулност, древното проклятие на Запада…
Слотроп констатира, че има достатъчно дребни пари за едно кафе. Влиза и сяда избирайки място гледащо към входа. След петнайсет минути засича през две маси шпионски сигнал от един мургав, къдрав чужденец със зелен костюм. И той седи с лице към входа. На масата пред него лежи стар вестник, като че ли на испански. Отворен на странна политическа карикатура изобразяваща полицейски участък, където пред опашка от мъже на средна възраст с рокли и перуки, един стражар държи самун бял… не, това е бебе, на пелените му има етикет LA REVOLUCIÓN… о, всички те претендират, че новородената революция е тяхна, всички тези политици се препират като група предполагаеми майки. Изглежда карикатурата представлява нещо като опознавателен знак, и става ясно, че човекът със зеления костюм е аржентинец, Франциско Скуалидоци, който очаква реакция… кодовият откъс е в самия край на опашката, където великият аржентински поет Леополдо Лугонес537 заявява: „Сега ще ви разкажа в стихове как я заченах, без да се опетнявам с Първородния Грях…“, става дума за революцията на Урибуру от 1930 година538. Вестникът е отпреди петнайсет години. Не е ясно какво Скуалидоци очаква от Слотроп, но получава абсолютно пренебрежение. Което изглежда е приемливо за него и след малко аржентинецът се отпуска достатъчно, за да сподели, че в Мар дел Плата преди няколко седмици той и дузина негови колеги, сред които е международната особнячка Грациела Имаго Порталес539, отвлекли една класическа ранна германска подводница и я докарали през Атлантическия океан, за да търсят политическо убежище в Германия веднага след като там завърши войната…
537
Леополдо Лугонес (1874–1938) — в първите десетилетия на XX в. поетът вече е водеща фигура в литературния живот на Аржентина. С либерални политически възгледи, той неизменно изразява симпатии към бедните и онеправданите. — Б.пр.
538
Преврат в Аржентина против демократично избрания президент Иполито Иригойен (1852–1933), извършен на 6 септември 1930 г. от генерал Хосе Феликс Урибуру (1868–1932), който завзема властта след неуспеха на Радикалната партия да спре разрухата, предизвикана от световната депресия. Превратът слага началото на епохата, впоследствие получила названието „безславното десетилетие“. — Б.пр.
539
Graciela Imago Portales (исп.) — означава буквално Грациела Образ на Вратата, но може да бъде преведено също и като „врати към възприятията“. — Б.пр.