Гравитационна дъга [bg]

В този град наистина всичко затваря рано. Какво ще прави Слотроп довечера, за да осигури подслон? Обзет от краткотраен рецидив на оптимизъм, той се вмъква в един ресторант и оттам звъни на администрацията на хотел „Нимбус“.

— Ах, да — британски английски — ще ми кажете ли, моля ви, дали е още там младият британец, който чака във фоайето, или…

След минута прозвучава приятен стеснителен глас и пита „там ли си още“. О, тъй възвишено! Слотроп се паникьосва, тръшва слушалката, стои, гледа хората, които вечерят и го зяпат — оплеска я, провали се, Те знаят сега, че той Ги е разкрил. Съществува и обичайният шанс параноята му отново да се е развихрила, но съвпаденията са прекалено близки. Освен това, вече му е известно звуковото оформление на Тяхната пресметлива невинност, то е част от Техния стил…

Отново в града: ясно очертани брегове, църкви, готически портали отминават с маршова стъпка край него… сега трябва да избягва хотела и трите кафенета, нали, точно така… Издокарани в тъмно синьо, постоянните обитатели на Цюрих се разхождат. Синьо като градския сумрак, все по-тъмно синьо… Всички шпиони и търговци са по домовете си. Изключено е да отиде при Семявин, кръгът на Уаксуинг го бе приел с любезна отзивчивост и няма смисъл да им причинява неприятности. Имат ли някакво влияние и тежест Гостите в този град? Може ли Слотроп да рискува като отиде в друг хотел? Вероятно не. Застудява. От езерото подухва вятър.

Установява, че е стигнал чак до „Одеон“, едно от най-прославените кафенета на света, чийто специалитет не е включен в никое меню и навярно изобщо не е бил записан. Ленин, Троцки, Джеймс Джойс, д-р Айнщайн — всички са били край тези маси. Какво е било общото между всички тях: какво са искали да постигнат, заемайки тази удобна наблюдателна позиция… вероятно е било свързано по някакъв начин с хората, със смъртността при пешеходците, с неспокойното кръстосване на потребности или безразсъдства в един фатален участък от улицата… диалектика, матрици, първообрази, от време на време им се налага да осъществяват някаква връзка с част от тази пролетарска кръв, с телесните миризми и разменяните през масата безсмислени крясъци, с мошеничествата и последните надежди, иначе всичко остава една прашасала Дракулност, древното проклятие на Запада…

Слотроп констатира, че има достатъчно дребни пари за едно кафе. Влиза и сяда избирайки място гледащо към входа. След петнайсет минути засича през две маси шпионски сигнал от един мургав, къдрав чужденец със зелен костюм. И той седи с лице към входа. На масата пред него лежи стар вестник, като че ли на испански. Отворен на странна политическа карикатура изобразяваща полицейски участък, където пред опашка от мъже на средна възраст с рокли и перуки, един стражар държи самун бял… не, това е бебе, на пелените му има етикет LA REVOLUCIÓN… о, всички те претендират, че новородената революция е тяхна, всички тези политици се препират като група предполагаеми майки. Изглежда карикатурата представлява нещо като опознавателен знак, и става ясно, че човекът със зеления костюм е аржентинец, Франциско Скуалидоци, който очаква реакция… кодовият откъс е в самия край на опашката, където великият аржентински поет Леополдо Лугонес537 заявява: „Сега ще ви разкажа в стихове как я заченах, без да се опетнявам с Първородния Грях…“, става дума за революцията на Урибуру от 1930 година538. Вестникът е отпреди петнайсет години. Не е ясно какво Скуалидоци очаква от Слотроп, но получава абсолютно пренебрежение. Което изглежда е приемливо за него и след малко аржентинецът се отпуска достатъчно, за да сподели, че в Мар дел Плата преди няколко седмици той и дузина негови колеги, сред които е международната особнячка Грациела Имаго Порталес539, отвлекли една класическа ранна германска подводница и я докарали през Атлантическия океан, за да търсят политическо убежище в Германия веднага след като там завърши войната…