![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Германия ли казваш? Ти откачаш ли? Там е ужасна бъркотия!
— Не е чак такава бъркотия, ’квато оставихме у дома — отвръща тъжният аржентинец. Дълги бръчки се появяват около устата му, бръчки очертани от живота край хиляди коне, от гледката на прекалено много обречени жребчета и залези на юг от Ривадавия540, където започва истинският юг… — Невъобразима бъркотия, откакто полковниците взеха властта. Перон541 започва да се активизира сега… последната ни надежда беше „Accion Argentina“542 — какви ги дърдори този, Господи, колко съм гладен — … забраниха я един месец след преврата… сега всички са в очакване. Ходят на уличните демонстрации по навик. Реална надежда няма. Решихме да задействаме преди да връчат поредният портфейл на Перон. Военното министерство най-вероятно. Той вече има на своя страна дескамисадосите543, а сега ще получи и армията, нали разбирате… въпрос на време е само… можехме да отидем в Уругвай и там да изчакаме, както е традицията, докато той се изчерпи напълно. Но Перон вероятно ще остане дълго на този пост. В Монтевидео разочаровани изгнаници и неоправдани очаквания колкото щеш…
— Да, но Германия… това е най-последното място на света, където да отидете.
— Pero ché, no sós argentino…544 — Продължителен поглед встрани и надолу по проектираните белези на швейцарските улици в търсене на изоставения от него Юг. Разбери Слотроп, това не е същата Аржентина, където онзи Боб Ебърли е виждал във всеки бар да вдигат наздравици за Танджерин…545 На Скуалидоци му се иска да каже: От всички вълшебни утайки в стенещия, размътен аламбик на Европа, ние сме най-разредените, най-опасните, най-подходящите за мирски цели… Ние, подобно на вас, опитахме да изтребим напълно нашите индианци: искахме предназначен само за бели вариант на действителността и го получихме, обаче дори и в най-опушените лабиринти, в най-далечните и най-плътни средоточия на балкони, дворове и порти, земята изобщо не ни позволяваше да забравим… Но пита гласно: — Ехей, изглеждате ми много гладен. Кога сте яли за последно? Аз тъкмо се канех да вечерям. Ще ми окажете ли честта?
В ресторант „Кроненхале“ намират маса на втория етаж. Вечерната суматоха постепенно утихва. Наденици и фондю: Слотроп умира от глад.
— По времето на гаучосите моята страна беше един бял лист хартия. Единствено човешкото въображение ограничаваше пампасите, неизчерпаеми, неоградени. Колкото земя можеше да обходи на кон гаучото, тя вече му принадлежеше. Но Буенос Айрес се стремеше към господство над провинциите. Собственическите неврози набраха сила и започнаха да покваряват селата. Бяха издигнати огради и гаучото загуби част от свободата си. Това е наша национална трагедия. Ние сме обсебени от строителството на лабиринти там, където преди имаше открити равнини и небеса. И от разчертаването на все по-сложни структури върху празния лист. Не можем да се примирим с тази откритост: тя ни хвърля в ужас. Прочетете Борхес546. Вижте предградията на Буенос Айрес. Тиранът Росас547 е мъртъв почти век, обаче неговият култ процъфтява. Под градските улици, под хилядите стаички и коридори, под оградите и мрежите от железопътни релси, сърцето на Аржентина в своите угризения и своенравие, копнее за завръщане към тази неразчертана първична безметежност… към анархистичното единство на пампаси и небе…
540
Комодоро Ривадавия — пристанище на 46º южна ширина в Патагонската провинция Чубут, най-южният голям град в Аржентина. — Б.пр.
541
Хуан Доминго Перон (1895–1974) е сред групата офицери, които през юни 1943 г. завземат властта в Аржентина. Министър на Труда и социалната политика, а впоследствие и министър на отбраната, Перон организира работни-чески митинги, призовава за социални реформи и бързо се утвърждава като поборник за работническата класа, с чиито гласове на изборите в 1944 г. той получава вицепрезидентски пост
542
Accion Argentina (исп.) — букв. Действие Аржентина — военизирана католическа организация, в 1945 г. обявена извън закона. — Б.пр.
543
Descamisados (исп.) — букв. безризници — бедняци и ниско платени работници в един специфичен исторически момент и политическа партия: времето на Хуан Доминго Перон (1945). Перон е този, който ги е нарекъл „безризници“ за разлика от представителите на управляващата класа (костюмари с бели ризи и вратовръзки). Т.е. думата „безризници“ за Аржентина означава привърженици на Перон от работническата класа. — Б.пр.
544
Но приятел, ти не си аржентинец (арж. исп. жарг.). — Б.пр.
545
Препратка към третата строфа от „Танджерин“, песен от Джон Хърндон Мърсър (1909–1976), която в 1941 става хит в изпълнение на Боб Ебърли (1916–1981). Същата песен Боб Ебърли изпълнява в мюзикъла „Флотът пристигна“ (1942). Текстът:
Танджерин е всичко, което твърдят (за нея)! С черни като нощта очи, И устни сияйни като пламък. Танджерин! Когато танцува тя Сеньоритите се зазяпват А кабалеросите въздишат. И надлъж и шир из Аржентина Във всеки бар съм виждал Да вдигат наздравици за Танджерин.Б.пр.
546
Скуалидоци има предвид противопоставянето между откритост и рационално организирано пространство, т.е. „лабиринт“, един често срещан символ в творбите на аржентинския поет и прозаик Хорхе Л. Борхес (1899–1986). — Б.пр.
547
Хуан Мануел де Росас (1793–1877) жесток и репресивен диктатор управлявал Аржентина от 1829 до 1851 г. Организираните от него безмилостни гонения на индианците и въвеждането на принудителна военна служба на гаучосите, за да избиват индианците, представляват исторически фон на епичната поема Мартин Фиеро (1872) от Хосе Ернандес (1834–1886). — Б.пр.