![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Самият Ерен беше участвал в тестове на огнени камъни, създадени с призоваване на фурии и получени от хладилни камъни, използвани за съхранение на храна в кръчмите и богатите домове на Империята — още една иновация, произлязла от сложния, преплетен лабиринт, който Октавиан имаше за мозък. Стъклените сфери можеха да задържат дори повече топлина от първото поколение камъни със същия размер, и бяха много по-лесни за изработка.
Да се руши винаги е по-лесно, отколкото да се създава, помисли си Ерен.
Огнените копия избухнаха с рев, всяко образува внезапна сфера от пламък с размерите на фургон. Не беше горещ бял огън като атака на огнен рицар, но не беше и нужно. Огънят погълна предните две редици на нападателите и засмука толкова много въздух, за да захрани краткотрайния пламък, че наметката на Ерен с плющене прилепна към гърба му, сякаш стои с гръб към силен вятър. Мазен черен дим се издигна, вонята беше неописуемо неприятна и за няколко мига линията на ворда беше в пълен безпорядък.
Ерен извика и удари лорд Антилус по рамото. Нямаше нужда от сигнал. Едрият, атлетичен мъж вече се хвърляше напред заедно с Плацида и Фригия.
Най-могъщите и опасни Върховни лордове на Алера се издигнаха заедно във внезапен вихър и се хвърлиха през черния облак, излязоха над вражеските сили, движейки се твърде бързо, за да бъдат забелязани, и изчезнаха зад завесата, създадена от вятъра. Ерен стисна юмруци и се загледа след тях, опитвайки се да види през масата от легионери пред себе си. Тяхната мисия беше негова идея. До известна степен той носеше отговорност за резултата.
Вордът възвърна темпото на настъпление за секунди, просто тези, които идваха зад първата вълна, прескачаха мъртвите и ранените. Косите им правеха вдлъбнатини в каменните стени, създавайки опори, в които краката им, подобни на крака на насекоми, можеха да стъпят, и те безстрашно се закатериха нагоре по стената, към мечовете на легионерите.
Хора и ворди крещяха и виеха. Мечове проблясваха на слънцето. Вордските коси се вдигаха и падаха. Кръв, както червена, така и мръснозелена, плисна по стената, която вордите яростно удряха и дълбаеха — но така поне не можеха да използват косите си с по-добър ефект. Те идваха в безкраен поток, докато легионерите продължаваха да ги отблъскват; предните редици на стената се биеха с щитове и мечове, докато техните другари зад тях мушкаха враговете си с по-дълги копия. На някои места вордите успяваха да се качат догоре, но само за да бъдат безмилостно отблъснати от легионите.
Все повече и повече същества се изсипваха като смъртоносен, жив поток, който се носеше над земята и заливаше стената. Вълна след вълна се разбиваха върху ниската стена, върху стоманата на легионите и кръвта на алеранците. И подобно на надигащ се прилив, натискът само нарастваше. Вордите се катереха един върху друг в стремежа си да стигнат до легионерите, а нарастващият брой тела под стената образува рампи до върха.
Точката на пречупване беше близо. Само след няколко минути вордът щеше да се укрепи някъде на стената и щеше да започне да се излива с хиляди. Врагът също го усети. Все повече и повече ворди напираха към стената. Ерен можеше да слезе от нея и да извърви поне миля, без да докосва земята.
Беше време.
Той се обърна и кимна към бронирания стар гражданин отляво.
— Сега?
Лорд Грам наблюдаваше атаката със свален шлем. На младини явно е имал яркочервена коса, но сега тя беше почти изцяло побеляла, само няколко упорити самотни, предизвикателни косъма напомняха за оригиналния цвят. Той кимна, вдигна шлема и го сложи на главата си.
— Да. Ако ги оставим още малко по-близо, ще пробият през стената.
— Трябва ли да подадем сигнала? — попита Ерен. След като се подаде, сигналът щеше да се разпространи по стената, от един призовател на огън към следващия.
Грам изсумтя и се намръщи:
— Изчакай заповедта, момче. Всичко, което виждаме, е това, което е точно пред нас. Това е нашата работа. Бърнард наблюдава цялата картина. Това му е работата. Той ще даде заповедта, когато му дойде времето.