Фурията на Първия лорд [bg]

По цялата дължина на стената отговориха други звезди.

Втора звезда се издигна над командния пункт. Тя гореше с ярка бяла светлина, която беше болезнена за гледане дори през деня. Ерен знаеше, че нагоре и надолу по стената огнените призователи правят същото като Грам. Очите на стария лорд бяха съсредоточени в земята пред стената, а двама легионери го прикриваха от всяка вражеска атака. Той се концентрира за миг, след това насочи пръст към земята и изрече една-единствена дума: „Гори“.

Сфера бял огън изскочи от пръста на Грам към земята.

За непоносимо дълга минута нищо не се случи.

Ерен затвори очи и мислено си го представи. Издигането на обсадните стени от земята изискваше преместване на качествен, тежък камък. Но това не беше единственото нещо, което можеше да се премести. Земята беше пълна с най-различни интересни минерали. Злато. Сребро. Скъпоценни камъни.

И въглища.

И земно масло.

През последните няколко месеца цялата равнина пред първата стена беше изпълнена с последните две. Въглищата бяха издигани на няколко инча под повърхността, а много по-лесно манипулируемото масло беше докарано до повърхностните слоеве на почвата, докато земята не започна да жвака от него. В същото време беше трудно да се забележи, тъй като от постоянните дъждове земята беше станала много мека и кална. Оставаше издайническата миризма. Но вордът не беше достатъчно умен, за да я разпознае.

Във въглищния слой бяха прокопани малки тунели, пълни с масло и с много отвори за въздух. Сега застаналите на стените призователи насочиха огъня право към устията на тези тунели и пламъците бързо се разпространиха по тях.

Тридесет секунди по-късно се разнесе грохот, когато комбинацията от големи количества масло и кислород предизвика експлозия, разкъсвайки земята и раздробявайки пластовете въглища на малки парчета. Пламъкът се рев изскочи от земята, а някъде отгоре вятърът засвистя и зави. Четирима граждани бяха излетели в небето, за да осигурят на огъня достатъчно въздух да се превърне в истинско огнено торнадо.

Когато торнадото най-накрая с чудовищен рев се издигна, малък облак пръст, въглища и пламтящи капчици масло излетяха толкова високо във въздуха, че дори легнал, Ерен видя гигантската гъба, която образуваха.

— Кървави врани! — възкликнаха легионер, колкото от ужас, толкова и от радост.

Ерен можеше да види това отразено в очите на младия мъж. По цялата ширина на долината Калдерон се надигна огромна огнена завеса. Вордът крещеше. Вордът умираше — стотици хиляди вражески воини, които толкова яростно се бяха скупчили в плътна маса покрай стената.