Фурията на Първия лорд [bg]

Четвърти ворд се появи на върха на стената и Ерен осъзна, че за алеранския контраудар ще е твърде късно да ги спаси, дори и да се случи в този момент. Те трябваше да си възвърнат стената точно сега, в противен случай вордите щяха да убият всички мъже около него, а много вероятно — и самия Ерен. Още по-лошо, те щяха да убият Грам, един от малкото призователи на огън с талант да създаде достатъчно горещ за контраатака пламък. Недопустимо беше да умре.

Група легионери последваха рицар на земята и атакуваха първите двама вордски воина, покатерили се горе, но третият помете легионера от стената в морето подвижни коси под тях. Писъкът му прекъсна толкова рязко, сякаш наистина беше паднал във вода. Блестящите очи на ворда се впиха в Ерен и богомолката се втурна напред, а сърповете му проблясваха.

Едно от смъртоносните оръжия започна да се спуска върху Ерен, но той отскочи извън обсега му и извика: „Грам, пази се!“ Опря рамо в бедрото на Грам и грубо го отблъсна от атакуващия воин.

Това движение му струва скъпоценни мигове и инчове. Не успя съвсем да излезе от обсега на богомолката и бързото движение на сърпа остави кървава бразда по рамото му, плъзна се покрай инстинктивно извития от болка гръб и отново го захапа, разрязвайки задните му части. Ерен се олюля и падна на едно коляно, инстинктивно осъзнавайки, че няма как да остане там и сигурен, че не може да избяга извън обхвата на нападателя. Легионерите идваха, искайки също като него да запушат пробива, но бяха на цяла безкрайна секунда.

Ерен се хвърли назад, към ворда, и се претърколи, свит на кълбо. Усети как косата рязко се спусна и го пропусна на косъм, удряйки в камъка на стената.

Ерен спря точно под тялото на ворда, който започна комично да подскача, опитвайки се безуспешно да го достигне със сърповете си. Ерен протегна ръка към близкото копие на паднал легионер. Способността му да призовава дърво не беше особено забележителна, но беше повече от достатъчна, за да накара дръжката на копието леко да се огъне. И когато я освободи, копието със свистене подскочи в ръката му.

Той го сграбчи и бързо се претърколи, избягвайки на косъм второто сърповидно острие на ворда. Придвижвайки се като куц рак, Ерен остана под ворда, стисна здраво копието и отново прибягна до призоваване, огъвайки дръжката му почти в окръжност. За миг се поколеба, чудейки се къде да удари и как да се прицели, подпря края на дръжката върху каменната стена и премахна призоваването.

Копието се изправи с яростна сила. Острият връх се плъзна по бронираната подбедрица на ворда, влезе в ставата между две хитинови плочки и се заби в плътта на нападателя с такава сила, че повдигна предните му крайници във въздуха. Тъмна зеленикавокафява кръв бликна от раната и вордът падна от алеранската страна на стената, потрепвайки в предсмъртни гърчове.

Ерен извика триумфално, но викът му бързо премина в писък, когато нещо парещо го блъсна в долната част на гърба. Чу се звук от удар, тялото му потръпна и мускулите над дясната му лопатка се свиха в рязък спазъм. Опита да се раздвижи, но нещо го притискаше здраво към земята. Сигурно беше гравитацията. Чувстваше се много тежък.