Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Могедиен ни е забравила, Испан. Освен ако не ти се е обадила лично. Във всеки случай, аз съм убедена, че този склад изобщо не съществува.
— Могедиен твърди, че съществува. Склад с ангреали, ша-ангреали и тер-ангреали. И ние ще получим част от тях. Наши собствени ангреали, Фалион. Може би дори някой ша-ангреал. Тя ни обеща.
— Могедиен е сбъркала. — Испан се ококори от изненада. Фалион обаче знаеше, че Избраните са най-обикновени хора, макар усвояването на този урок да беше смаяло и самата нея. Избраните бяха неизмеримо по-силни, безкрайно по-знаещи и беше напълно възможно вече да са получили дара на безсмъртието, но по всичко личеше, че заговорничат един срещу друг и се бият не по-малко усърдно от двама келяви мурандийци за една завивка.
Изумлението на Испан бързо отстъпи място на гнева.
— И други го търсят. Нима всички щяха да търсят, ако нямаше нищо? Търсят го Приятели на Мрака — те би трябвало да изпълняват заповеди на други Избрани. Щом Избраните го търсят, как можеш да твърдиш, че няма нищо? — Тя така и не разбираше. След като едно нещо не може да се намери, най-очевидната причина за това е, че то просто не съществува.
Фалион зачака. Испан не беше глупава, само наплашена, а Фалион беше убедена, че хората могат да разберат и сами някои неща, за които вече се досещат. Просто ленивите умове трябва да се напрягат малко повече.
Испан се намръщи и изсумтя:
— Тук мирише. И е толкова мръсно! — Тлъста черна хлебарка полази по стената и тя потръпна. За миг сиянието я обкръжи и тънка струйка премаза гадинката с тих пукот. Испан отри длани в полите си, все едно че беше използвала тях вместо Силата. Имаше деликатен стомах, макар за щастие не и когато това можеше да я отърве от задълженията й. — Няма да докладвам за провала на една от Избраните, Фалион. Тя би ни накарала да завидим на Лиандрин, нали така?
Фалион не се уплаши, но все пак потрепна. Да се бои от Могедиен беше логично, но да се поддаде на страха — не. Тя навярно беше мъртва. Иначе със сигурност щеше да ги е привикала досега или пак да ги завлече спящи в Тел-айеран-риод, за да й обяснят защо все още не са изпълнили заповедите й. Но докато не видеше трупа, единственият логичен избор беше да продължава така, все едно Могедиен може да се появи всеки момент.
— Има начин.
— Как? Като подложим на разпит всяка Мъдра жена в Ебу Дар? А колко са те? Сто? Двеста? А Сестрите в Тарасинския палат? Те ще забележат това.
— Зарежи мечтите си да притежаваш ша-ангреал, Испан. Няма никакъв склад, скрит и заровен отдавна и дълбоко, никакво тайно мазе под някой палат. — Фалион заговори хладно, с отмерен тон, все по-спокойно, колкото по-възбудена ставаше Испан. Винаги беше изпитвала удоволствие да замайва умовете на класовете си с новачки само с гласа си. — Почти всички Мъдри жени са дивачки и е много малко вероятно да знаят това, което искаме да научим. Никоя дивачка никога не е имала ангреал, още по-малко ша-ангреал, иначе със сигурност щяха да бъдат хванати. Обратното, според всички свидетелства, щом една дивачка открие предмет, свързан със Силата, то тя се отървава от него колкото може по-бързо, от страх да не си навлече гнева на Бялата кула. Жени, изхвърлени от Кулата, от друга страна, изглежда, не изпитват подобен страх. Както добре знаеш, когато ги претърсят преди да си тръгнат, на всеки три една крие нещо под дрехите си — истински предмет на Силата или нещо, за което тя вярва, че е такъв. От няколкото тукашни Мъдри жени, отговарящи на това условие, Кали беше най-подходящият избор. Когато беше изгонена преди четири години, тя се опита да открадне малък тер-ангреал. Безполезна вещ, създаваща образи на цветя при звука на водопад, но все пак предмет, свързан със сайдар. И тя се беше опитала да разкрие тайните на всички останали новачки, като в повечето случаи беше успяла. Ако в Ебу Дар имаше и един-единствен ангреал, да не говорим за някакъв си огромен склад, смяташ ли, че щеше да е възможно тя да пребивава тук цели четири години, без да го е намерила?
— Аз все пак нося шала, драга ми Фалион — отвърна Испан с необичайна за нея острота. — И знам всичко това не по-зле от теб. Ти спомена, че имало и друг начин. Какъв е той? — Тя просто не желаеше да си напрегне мозъка.
— Кое би зарадвало Могедиен също толкова, колкото въпросния склад? — Испан само я изгледа нетърпеливо. — Нинив ал-Мийра, Испан. Могедиен ни остави, за да хукне да я преследва, но тя явно й се е измъкнала някак си. Ако предадем Нинив — както и това момиченце, Траканд, впрочем — на Могедиен, тя ще ни опрости и сто ша-ангреала. — Което ясно доказваше, че и Избраните можеха да се държат нелогично, естествено. Най-добре, разбира се, беше човек да е предпазлив с онези, които хем се държат нелогично, хем са много по-силни от теб. Испан не беше по-силна.