Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Абсурд! — изсумтя Джолайн. — Когато бъдат върнати, те ще бъдат наказани за това, че са избягали и че са се представяли за пълни Сестри. — Устните й се присвиха. Виж, за последното двете бяха виновни, както и тези, които им го бяха позволили, но имаше рязка разлика, когато една от тях заявеше претенции, че е от някоя Аджа. Когато Зелената Аджа приключеше с Елейн за това прегрешение, тронът на Андор наистина щеше да се поеме от една доста дисциплинирана млада жена. Въпреки че може би щеше да е по-добре Елейн първо да си осигури Лъвския трон. Така или иначе, обучението й трябваше да се довърши. Каквото и да беше направила Елейн, на Джолайн не й се искаше да разбере, че е изгубена за Кулата.
— Не забравяй и това, че се присъединиха към бунтовничките.
— Светлина, Теслин! Най-вероятно са ги подбрали също като момичетата, които отведоха със себе си от Кулата. Наистина ли според теб има някакво значение дали ще започнат да ринат торта от оборите утре, или догодина? Най-вероятно точно това очаква новачките и Посветените, тръгнали с бунтовничките. Дори Аджите могат всъщност да изчакат, докато им паднат в ръцете. Не че не са в безопасност. Те са Посветени в края на краищата и явно изглеждат доволни да са толкова близо до нас, че всеки момент да можем да ги спипаме. Според мен ще е по-добре да си останем тук, където Елайда ни е пратила, и да продължим да чакаме и да си държим езиците зад зъбите. Докато тя самата най-учтиво не ни помоли да й обясним какво точно правим. — Не добави, че е готова да чака, докато и самата Елайда бъде свалена като Сюан. Съветът със сигурност нямаше дълго да търпи безчинствата и нескопосаните й действия, но Теслин все пак беше Червена и никак нямаше да й хареса да го чуе.
— Да, може би няма защо да се бърза толкова — отвърна Теслин замислено, но в думите й ясно се долови едно неизречено „но“.
Жената върху масата се изпъна в дъга, доколкото й позволиха силите, очите й се оцъклиха и гърлото й се раздра от безкраен писък. После писъкът внезапно заглъхна в задавен хрип и тя се загърчи от китките до глезените, след което се отпусна и широко разтворените й очи се взряха невиждащи в покрития с паяжина таван.
Да дава воля на ругатните просто беше нелогично, но Фалион не можа да се сдържи. Езикът й можеше да накара и най-закоравелия коняр да посинее от срам. За пореден път тя съжали, че сега с нея не е Темайле вместо Испан. Много по-бързо се отговаряше на въпросите й, когато тук беше Темайле, и никой не издъхваше преди да е приключила. Разбира се, Темайле изпитваше прекалено голямо удоволствие от работата си, но това не беше най-важното.
С още едно преливане Фалион събра дрехите на жената от мръсния под и ги хвърли върху трупа. Червеният кожен колан се изсули и тя го прихвана с ръка и го хвърли върху купчината. Навярно трябваше да използва по-фини методи: всичките тези стеги, игли и нажежени железа бяха толкова… гнусни.
— Хвърлете я в някоя задънена уличка. Прережете й гърлото да изглежда все едно, че е ограбена. Монетите в кесията й може да задържите.
Двамата мъже, приклекнали до каменната стена се спогледаха. На външност Арнин и Над можеха да минат за родни братя: с рошава черна коса, с тъмни като мъниста очи и целите нашарени с белези, всеки с повече мускули, отколкото стигаха и за трима мъже, но мозъците им трудно поемаха и най-елементарни заповеди. Обикновено.
— Прошка, госпожо — отвърна колебливо Арнин, — но никой няма да повярва, че…
— Направете каквото ви се каза! — сряза го тя, преля, за да го вдигне на крака, и го шибна в камъните. Главата му издрънча, но това едва ли щеше да му причини някаква вреда, защото беше доста дебела, а пък и вътре едва ли имаше кой знае какво.
— Да, госпожо — заломоти той. — Както заповядате, госпожо.
Тя пусна Арнин и той без повече възражения се забърза да надигнат тялото като някакъв боклук и да го изнесат. Е, то вече си беше само боклук. Тя съжали за избухването си. Да дава воля на чувствата си беше нелогично. Въпреки че от време на време се оказваше полезно. Дори след толкова много години това не преставаше да я изненадва.
— На Могедиен това никак няма да й се хареса — заяви Испан веднага щом мъжете излязоха и разтърси глава, така че сините и зелени мъниста по многобройните й плитки издрънчаха. През цялото това време тя беше останала скрита в сенките в един ъгъл.
Фалион едва се сдържа да не я изгледа свирепо. Испан беше последната спътничка, която тя лично щеше да си избере, ако зависеше от нея. Синя беше, или по-скоро — бивша Синя. А може би все още беше — кой знае. Самата Фалион не се смяташе по-малко от Бялата Аджа, само защото се беше присъединила към Черната. Сините бяха твърде пламенни, заплитаха чувства там, където работата изискваше липса на каквато и да било страст. Рианна, също Бяла, щеше да е подходящият избор. Въпреки че тя пък имаше странни възгледи, свързани с някои елементи на логиката.