Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Но въпросът вече беше поставен и всички впериха очи в него.
— Мартина Клумп ръководи малка група наемници — започна той, като запали нова цигара и издуха острия дим. — Те не са аматьори.
Екщайн продължи разказа на Бени.
— Това са откъснали се хора на Хизбула — каза той. — Обучени и окървавени в Ливан. Със сигурност са действали в зоната за сигурност. — Имаше предвид контролираната от Израел ивица в Южен Ливан, където израелската армия често се сблъсква с фундаменталистите.
— Възможно е те да са организирали експлозията в консулството в Ню Йорк — добави О’Донован. — Но със сигурност знаем, че са направили засадата на военния конвой в Мериленд, взривили водещата кола и убили повечето от морските пехотинци.
Лапкин и Садин вдигнаха вежди, а Шнелер измърмори „свини“ на родния си език.
— Така че те изобщо няма да се уплашат и да избягат — обобщи тихо Диди.
— Не — потвърди Бени.
— Поемат ли отговорност, след като извършат някоя гадост? — попита Лапкин. — Имат ли си някакво име?
— Този път не го направиха — отговори О’Донован.
— Наричат се „Яд Аллах“ — отговори Бени.
Нимроди се извърна към него. Извади цигарето от устата си.
— Яд Аллах ли?
Баум затвори очи и кимна.
— Някой да преведе — помоли Байндър.
— Означава „Ръката на Бога“ — каза Екщайн. После погледна през масата към Рик Набе, който се усмихваше особено глупаво. — Какво смешно има, Рик?
Набе не отговори веднага. Гледаше упорито към Диди Лернер, който, изглежда, знаеше какво се готви да каже белгиецът. Набе се почеса замислено по носа.
— Веднъж имах един инструктор по скокове с парашут, който казваше, че всички парашутисти са луди. Не им стига един живот и затова непрекъснато се опитват да му сложат край и да започнат отново. — Диди се изчерви, но Набе продължи: — Той казваше, че да скачаш с парашут е като да направиш опит за самоубийство и да бъдеш спасен от ръката на Бога.
Диди отпи от пепси-колата си.
— Мисля, че бях казал от найлоновата ръка на Бога — поправи го той.
— Да — съгласи се Набе. — Сигурно така си го казал, приятелю.
Никой не се обади. Мъжете се бяха замислили за своята мотивация, за психозата, която ги водеше през живота и ги караше да постъпват безразсъдно или геройски. Зависи от гледната точка. Кратката магия беше развалена от стърженето на столовете на долния етаж. Мачът беше свършил.
Очко се откъсна от въздушните снимки. Сега ги постави с изображенията надолу и се намръщи дълбоко, докато сгъваше окуляра. Бени обаче познаваше добре настроенията на аналитика си.
— Говори, Очко — заповяда той. — Затова си тук.
Черниковски не напразно носеше прякора „черногледецът“ на Баум. Работата му се състоеше да информира екипа как може да се провали, а не да хвали хората. В СпецОп не можеше всичко да бъде „отлично“.
— Няма да стане — прошепна той.
— Говори — махна с ръка към останалите мъже Бени, макар тревогата да стегна гърдите му.
— Няма да стане по този начин — каза Очко по-високо. — Заслоните на Клумп са под земята, в нещо като дъно на голям котел открити пясъци. Виждат се някакви вентилационни отвори и вероятно няколко пазачи. Но нищо повече.
Мъжете го слушаха внимателно. Никой не го прекъсна. Като че бяха затаили дъх.
— Не можете просто да нападнете позициите й — продължи Очко. — Дори да се приближите и тихомълком да убиете пазачите, няма да знаете в кой от заслоните Клумп е скрила момичето. — Не можеше да се накара да произнесе името на Рут. — Дори и да успеете да намерите вратите и да ги взривите, няма да има достатъчно време. Не са стаи, където да има прозорци или други възможности. Това са заровени в пясъка фургони, най-вероятно свързани с тунел. — Той огледа внимателните лица като професор, прокълнат да направи кариера с депресиращи лекции. — Ще бъде като окопна война, в която вие трябва да влезете в окопа, но отбраняващите го имат предимство, защото го познават по-добре. — Той замълча за момент, взе нечия чаша с кафе, а ръката му трепереше, докато отпиваше. — Вероятно заложничката се пази от въоръжена охрана. И този човек със сигурност си има заповед за такъв случай.
Върху групата се спусна тишина като мъгла над гробище.
— Изпика ми се на физиономията — прошепна Байндър, но в гласа му нямаше никаква злоба към Очко. Всъщност той изразяваше уважението му към колегата професионалист.