Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Да, благодаря ви, много мило от ваша страна.
Натан смръщи замислено чело, после подхвърли на шивача още една монета.
— Става късно, но съм сигурен, че бихте могли да ги убедите да не затварят кухнята си, докато пристигнем. Пътувахме цял ден и не бихме отказали нещо прилично за хапване. — Той размаха пръст пред мъжа. — Не е нужно да ви напомням, че бихме желали най-добрите им стаи. Нямам намерение да се завирам в някакви си мизерни тесни кочини.
— Мога да ви уверя, милорд, в „Бриар“ няма нито една стая, която с нещо да заслужава подобно определение. Дори от гледна точка на човек като вас. За колко време да заръчам на помощника ми да им предаде, че ще останете при тях?
Натан поглади с длан жабото на богатата си риза.
— Докато ме повика император Джаганг, разбира се.
— Разбира се, сър. А роклята ще желаете ли, сър?
Натан закачи пръст в малкото джобче на зелената си жилетка, оставяйки ръката му да увисне.
— Ще свърши работа за ежедневна дреха. Какво по-елегантно можете да ни предложите?
Шивачът се поклони с усмивка на лице.
— Нека ви покажа и други модели, а мадам може да пробва, което ви хареса.
— Да — каза Натан. — Да, така би било най-добре. Аз съм човек с богат опит и изискан вкус. Свикнал съм на по-добро. Покажете ми нещо, което ще ме заслепи.
— Разбира се, милорд. — Той се поклони два пъти и излезе забързано от стаята.
Лицето на Клариса сияеше в почуда.
— Натан! Това е най-прекрасната рокля, която съм виждала в живота си. А ти искаш да ми донесе по-хубава!
Натан повдигна вежда.
— Нищо не е достатъчно добро за наложницата на императора — за жената, която носи плода му.
Повторното споменаване на тези думи накараха сърцето й да подскочи. Понякога, когато се вгледаше в лазурните му очи, почти виждаше нещо в тях, сякаш получаваше някакво смътно впечатление, макар и за един кратък миг, че Натан е доста повече от луд. Но щом ведрата усмивка блеснеше на лицето му, отново я обземаше чувство за сигурност.
Той бе по-дързък от всеки друг, когото бе срещала. Дързостта му я бе измъкнала от лапите на онези нагли зверове в Ренуолд. Оттогава насам същата тази дързост ги бе измъквала от ситуации, които изглеждаха повече от безнадеждни.
В такава дързост, далеч надхвърляща обикновената смелост, не можеше да няма зрънце лудост.
— Натан, аз ти вярвам и съм готова да направя всичко, което искаш от мен, но моля те, би ли ми казал дали това е само история, с която да минем тук, или наистина виждаш подобно ужасяващо нещо в бъдещето ми?
Натан свали крак на земята и се изправи в цялата си внушителна осанка. Повдигна едната й ръка, притискайки я до сърцето си така, сякаш бе най-крехкото от всички нежни цветя на земята. Дългата му сребърна коса се плъзна пред раменете, щом той се приближи на невъзможно разстояние и погледна в очите й.
— Клариса, това е просто история, която използвам за постигане на целите си. Тя по никакъв начин не е свърза на с онова, което виждам за бъдещето. Няма да те лъжа, като те убеждавам, че не ни предстоят трудности. Но за сега можеш да бъдеш спокойна и да се наслаждаваш на живота. Ти си се врекла да сториш необходимото. Вярвам на думата ти. Междувременно не искам нищо друго, освен да проявя към теб малко внимание и грижа.
— Но не би ли трябвало да се крием там, където хората не ни познават? Някъде на потайно и отдалечено мяс то?
— Така биха постъпили престъпниците или неумелите бегълци. Точно затова ги и залавят. Това поведение прави хората подозрителни. Ако някой ги преследва, търси първо в най-потайните кътчета, не му и идва наум да излезе на светло. Докато се налага да се крием, най-доброто място за това е откритото пространство. Историята, която разказвам, е твърде предизвикателна, за да не й хванат вяра хората. Никой не би и помислил, че съществува човек, толкова дързък, че да измисли подобно нещо. Така никой не задава въпроси. Освен това ние не се крием в същинския смисъл на думата. Защото никой не ни преследва. Просто не желаем да привличаме вниманието на хората и да ги правим подозрителни. Какъвто ефект би имало, ако се криехме. Тя поклати глава.
— Натан, ти си истинско чудо.
Клариса огледа корсета на роклята си — доколкото можа от изложената щедро плът на гръдта й, вдигната толкова високо, че сякаш всеки миг можеше да се изсипе. Подръпна твърдите подплънки, притискащи я отвътре. Никога преди не бе носила такова странно и неудобно бельо. Изобщо не можеше да си представи защо е необходимо всичко това. Приглади копринената пола на роклята.
— Добре ли ми стои? Питам те честно. Кажи ми истината, Натан. Аз съм просто най-обикновена жена. Не стои ли глупаво такава дреха на обикновена жена.