Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Защо го правите? — провикна се Зед към един от пазачите, кимна и сведе глава към Ан. — Защо? — Сви рамене.
Единият от мъжете явно разбра. Направи режещ знак през гърлото си, после посочи как въображаемата кръв изтича от раненото място. Със копието си посочи луната.
— Кървава луна? — останала без дъх, попита Ан.
— Червена луна — разбра пантомимата Зед. — Последното, което чух за този народ, бе, че Изповедниците са успели да издействат обещание, че няма повече да правят жертвоприношения с хора. Не можех да бъда сигурен, че са изпълнявали обещанието си. Така или иначе, хората ги избягваха.
Червената луна сигурно ги е уплашила. Накарала ги е да си помислят, че светът на духовете им е сърдит. Вероятно затова ще бъдем принесени в жертва. За да бъдат успокоени ядосаните духове.
Ан се намести смутено в калта. Изгледа Зед с убийствен поглед.
— Моля се само Натан да е в по-лоша ситуация от нас.
— Какво беше онова, дето го каза — разсеяно попита Зед, — за шляенето с безумец?
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— Как ти се струва? — попита Клариса.
Поизвърна се леко на едната страна, после на другата, опитвайки се да се движи естествено, докато в същото време се чувстваше всичко друго, но не и естествено. Не знаеше какво да прави с ръцете си, така че ги хвана зад гърба.
Натан се бе отпуснал в стол, какъвто никога не бе виждала — разкошен, мек, тапициран с жълтеникава дамаска със златни нишки. Левият му крак бе преметнат небрежно над една от страничните облегалки, гравирана и изящна като всичко останало, лакътят му опираше в другата. Брадичката му почиваше замислено върху дланта. Фино изработената ножница на меча му висеше надолу, така че острата й част да докосва леко пода пред стола.
На лицето му грееше усмивката, говореща, че това, което вижда, искрено му харесва.
— Скъпа моя, струва ми се, че наистина ти отива.
— Сериозно? Не го казваш просто така? Харесва ти? Не изглеждам ли… глупаво?
Той се изкикоти:
— Не, категорично думата не е „глупаво“. Може би „ослепително“.
— Но се чувствам… не знам… предизвикателно. Никога досега не съм виждала толкова прекрасни дрехи, камоли да съм ги надявала.
Той сви рамене.
— Е, тогава беше крайно време.
Шивачът — тъничък, спретнат човечец, с мрежест воал от рядка косица на плешивата глава, се върна през завесата. Стисна с две ръце краищата на метъра, овесен на врата му, и го задърпа нервно напред-назад.
— Мадам намира роклята приемлива?
Клариса си спомни инструкциите на Натан за това как трябва да се държи. Поглади разкошната синя коприна на хълбоците си.
— Не бих казала, че е най-доброто, което…
Езикът на шивача се стрелна да овлажни устните:
— Аз, мадам, ако само знаех, че ще имам удоволствието ваша милост да влезе в магазина ми, или ако бяхте ми пратили мерките си предварително, със сигурност щях да направя необходимите поправки. — Той стрелна с поглед Натан. Езикът му отново обиколи устните. — Мога да ви уверя, мадам, че на мига мога да направя някои дребни доуточнявания.
Мъжът се поклони на Натан.
— Милорд, вие какво мислите? Искам да кажа, дали ви се нрави?
Натан скръсти ръце и заоглежда Клариса с погледа на скулптор, преценяващ творбата, над която работи в момента. Присви очи замислено, завъртя език по вътрешната страна на бузата си, изгъргори нещо гърлено, сякаш не знаеше какво да каже. Шивачът продължаваше да дърпа отчаяно метъра на врата си.
— Както спомена мадам, стои малко тежко в кръста.
— Сър, не се тревожете. — Шивачът се спусна към нея, заобиколи отзад и започна да подръпва плата. — Виждате ли? Трябва само да направя една-два бастички. Мадам е дарена с изящна фигура. Рядко са ме посещавали дами с толкова крехка конструкция, но мога до поправя роклята за няколко часа. За мен ще бъде голяма чест да свърша работата още тази нощ и да ви доставя дрехата в… в… къде сте отседнали, милорд?
Натан махна с ръка.
— Тепърва ще се погрижим за нощувката си. Да имате някое изпитано място, което бихте ни препоръчали?
Шивачът се поклони пак.
— Хотел „Бриар“ е най-реномираната странноприемница в Танимура, милорд. Ако желаете, с удоволствие ще изпратя помощника си да изтича дотам и да направи резервация за вас и… мадам.
Натан се поизправи в стола и извади от джоба си златна монета. Метна я към мъжа, после извади втора и трета.