Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Генерал Мейферт, който не изглеждаше по—зле след неживяната битка, я поздрави с юмрук до сърцето:
— Майко Изповедник, не можете да си представите колко се радвам да ви видя.
— И аз вас, генерале.
Той се наведе напред.
— Моля ви, Майко Изповедник, повече няма да се спускате в никакви безразсъдства, нали?
— Не беше безразсъдство — обади се Кара. — Нали бях с нея и я пазех.
Той я изгледа смръщено, но не каза нищо. Калан се запита как е възможно човек да се бие на война без да предприема безразсъдни ходове.
— Колко души изгубихме? — попита в отговор Калан Лицето на генерал Мейферт грейна в усмивка:
— Нито един, Майко Изповедник. Можете ли да си представите! С помощта на Създателя всички се завърнахме живи и здрави.
— Не си спомням да съм видяла Създателя да размахва меч заедно с нас тази вечер — не се сдържа Кара.
Калан стоеше като замаяна.
— Това е най—прекрасната новина за тази вечер, генерале.
— Майко Изповедник, думи нямам да ви опиша каква гордост изпитаха момчетата тази нощ. Но моля ви, нека не предприемаме подобни отчаяни ходове занапред!
— Не съм дошла да махам с ръка за поздрав, да се усмихвам и да радвам очите на войниците, генерале. Тук съм, за да им помогна да натикаме онези кучи синове във вечните лапи на Пазителя.
Той въздъхна примирен.
— Приготвихме ви палатка. Сигурен съм, че сте уморена до смърт.
Калан кимна и се остави генералът да ги поведе двете с Кара през вече утихналия лагер. Онези, които не спяха, се изправяха и поздравяваха мълчаливо с юмруци в гърдите. Калан се опитваше да им отвръща с усмивка. В очите им четеше колко високо оценяват онова, което бе сторила, за да обърне хода на кървавата битка поне малко в тяхна полза. Вероятно си мислеха, че го прави за тях. Което бе истина само отчасти.
Пристигнаха пред една добре охранявана групичка от пет—шест палатки и генерал Мейферт посочи тази в средата.
— Това бе палатката на генерал Рейбич. Разпоредих се да пренесат нещата ви вътре. Помислих си, че е редно да спите в най—удобната палатка. Ако ви притеснява, че е неговата, мога да се погрижа да пренесат багажа ви където пожелаете.
— Всичко е наред, генерале — Калан погледна в лицето на младия войник и забеляза сянката на тъга. Припомни че той е почти на нейната възраст. — На всички ще ни липсва.
На лицето му бе изписана едва част от болката, която тя предполагаше, че изпитва.
— Не бих могъл да го заменя, Майко Изповедник. Той бе не само велик пълководец, но и страхотен човек. Научи ме на много неща и ме благослови с доверието си. Той беше най—добрият човек, комуто съм служил. Не искам да си създавате никакви илюзии относно това, че бих могъл да го заменя. Невъзможно е.
— Никой не иска това от теб. Всичко, което очакваме, е да дадеш най—доброто, на което си способен. И то ще бъде напълно достатъчно, сигурна съм.
Той се усмихна на щедростта й.
— Ще го имате, Майко Изповедник. Обещавам ви, това ще го имате. — Обърна се към Кара и смени темата: — Вашите неща са в съседната палатка, господарке Кара.
Кара огледа околността, отбелязвайки си мислено разположението на всички патрули. Когато Калан й каза, че възнамерява веднага да си ляга и че Кара също трябва да поспи, Морещицата се съгласи и им пожела и на двамата лека нощ, преди да потъне в определената за нея палатка.
— Благодаря ви за помощта тази вечер, генерале. Струва ми се, че и вие трябва да поспите.
Той сведе глава и се обърна да върви. Спря се за миг.
— Знаете ли, винаги съм се надявал един ден да стана генерал. Мечтая си го още от малък. Представях си … — и отвърна поглед от Калан. — Сигурно съм си представял, че това ще ме направи щастлив, ще ме изпълни с гордост — Закачи пръсти на джобовете си и се вгледа в мрака вероятно търсейки всички тези свои мечти от миналото, може би припомняйки си всичките легнали на плещите му задължения. — Но в момента никак не се чувствам щастлив — рече накрая.
— Знам — с топло съчувствие му отвърна Калан. — Не това е начинът, по който един честен човек би искал да се издигне в чин, но понякога пред нас се изправят внезапни предизвикателства, които трябва да сме готови да посрещнем. Тя въздъхна тихо и се опита да си представи как ли се чувства мъжът срещу нея. — Един ден, генерале, удовлетворението и гордостта ще дойдат. Те ще са резултат от добре свършена работа и от съзнанието, че правиш нещо за народа си.