Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Той кимна.
— Беше прекрасно, Майко Изповедник, да ви видя тази нощ как се завръщате в лагера, яхнала коня на Кара зад гърба й. С нетърпение очаквам деня, в който ще видя да се завръща и Господарят Рал. — Той отвърна поглед. — Желая ви лека нощ. До утрото остават едва няколко часа. Нов ден, нов късмет. Когато се събутите, рапортите ще ви чакат.
Вътре в палатката я чакаше Зед. Калан простена вътрешно.
Бе смъртно уморена и нямаше никакво желание да отговаря на въпросите на стария магьосник. Понякога, особено когато човек е уморен, въпросите на Зед можеха да бъдат наистина дразнещи. Знаеше, че не го прави с лошо чувство, но просто не й беше до това. Чудеше се дали ще успее да запази самообладание, когато той започне да я залива с безкрайните си въпроси. Бе толкова късно, а тя бе толкова уморена, че искаше само да я оставят на мира. Застана в средата, без да казва нищо, проследи с поглед как той се изправя. Вълнистата му бяла коса бе по—рошава от обикновено. Тежката му роба бе мръсна и оплескана с кръв. Около коленете бе направо покафеняла от зловещи съсиреци.
Изгледа я продължително, после я прегърна в кокалестите си ръце. Безмълвно притисна главата й до рамото си и сигурно си мислеше, че тя ще се разридае, но като че ли не бяха й останали сълзи. Бе абсолютно безчувствена, не предполагаше, че е в резултат на постоянната ярост — не можеше да плаче повече. Единственото чувство, което й се струваше, че може да изпитва, бе гняв.
Най—сетне Зед я откъсна от себе си и я стисна за раменете с изненадващо силни ръце.
— Просто исках да те почакам, докато се върнеш, за да се убедя, че си добре, преди да си легна. Исках да те видя, преди да заспя. — Усмихна й се тъжно. — Камък ми падна от сърцето, когато те видях жива. Лека нощ, Калан.
Завивката й, все още стегнато овързана с кожените ремъци, бе метната върху дебел сламеник. Самарът на коня и раницата бяха оставени в един ъгъл. Срещу леглото имаше малка сгъваема маса и стол. До тях — кошница с навити на руло карти. Върху друга сгъваема маса се виждаха гевгир и леген. На една летва, стърчаща от масата, бе окачена чиста хавлиена кърпа.
Палатката бе просторна за стандартите на лагера, но и някак схлупена. Платнището изглеждаше достатъчно здраво, за да предпазва от почти всякакво време. Лампите, окачени в двата ъгъла върху рейките, поддържащи покрива, хвърляха мека светлина. Калан се опита да си представи как огромният генерал Рейбич е кръстосвал по цели нощи из тясното пространство, почесвайки рижата брада, замислен над проблемите на армия, по—голяма от доста градове.
Зед изглеждаше изтощен. Кокалестото му лице бе набраздено от мъка. Тя си припомни, че старецът току—що бе научил, че внукът му, единственият му жив роднина, е попаднал в жестоките лапи на врага. Освен това Зед се бе бил без почивка цели два дни, като бе използвал нощите, за да лекува ранени. Беше го видя на идване как с мъка се откъсна от ледения труп, който после се оказа, че е на генерал Рейбич. Знаеше, че като той не е успял да го спаси, значи наистина не е било възможно.
Отметна кичур коса от лицето си и му посочи стола.
— Поседни за минутка, Зед, какво ще кажеш?
Той погледна към стола, после към завивките й.
— Само за минутка, докато си оправиш леглото. Трябва да си починеш.
По това нямаше спор. Установи, че главата й пулсира болезнено. Страстта на боя бе избутала на заден план дреболии като главоболието й. В този миг сламеникът й се струваше по—мек и привлекателен от пухено легло. Свали вълчата кожа и наметалото си и ги хвърли върху сламата. Щяха да й топлят.
Без да каже нищо, Зед проследи с поглед как тя сваля от гърба си Меча на истината. Именно той бе дал това оръжие на Ричард. Калан също бе присъствала и го бе молила да не го прави, но той бе отвърнал, че няма друг избор. Че Ричард е избраният. И се бе оказал прав. Наистина Ричард бе истинският Търсач.
Усети как лицето й пламна, когато преди да остави меча, целуна дръжката, където Ричард често отпускаше ръка. Дори да бе забелязал, той не каза нищо и тя положи меча в лъщящата ножница край леглото си.
В неловката тишина Калан свали от себе си и Галеанския кралски меч. Едва тогава забеляза, че по ножницата му има кръв. Развърза и свали предпазителя от светла кожа и го остави край раницата си.
Освен кървавите петна забеляза и следи от пръсти. Спомни си как към нея се бяха протягали хищни вражески ръце, опитващи се да я свалят от коня, но не помнеше да я бяха докопвали. От внезапно втурналите се в главата й спомени за малко да й прилошее, затова побърза да насочи мислите си в друга посока.
— Двете с Кара прекосихме планините Ранг’Шада, на север от Агаден, и минахме през Галеа — запълни тя неловката тишина.