Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Нож от блянове
Нож от блянове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нож от блянове

Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:

„Колелото на Времето“ плени цяло поколение читатели и се превърна в международен бестселър. Сега Робърт Джордан ни носи вълнуващия единадесети том в този разтърсващ фентъзи епос.
1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 368
Перейти на страницу:

— Насаме сме — отвърна тя.

Сайдар докосна преградата й и се стопи. Някоя се бе опитала да подслуша — и това не ставаше за първи път. При толкова събрани в двореца жени, способни да преливат, щеше да е изненадващо, ако никоя не се опиташе да нададе ухо, но жалко, че не знаеше как да проследи тези опити. Рядко се осмеляваше да говори по същество без преграда.

— Тогава ще ви кажа една добра новинка. — Госпожа Харфор размърда папката си, но не я отвори. — От Джон Скелит. — Бръснарят много усърдно предаваше доносите си, одобрени предварително от Рийни, на Аримила и донасяше това, което успееше да научи в лагерите извън града. Плащаше му Неан Араун, но Неан, като поддръжник на каузата на Аримила, със сигурност споделяше всичко с нея. За жалост, досега не беше научил нещо особено полезно. — Твърди, че Аримила и Върховните тронове, които я подкрепят, смятат да са сред първите конници, които ще влязат в Кемлин. Тя, изглежда, непрекъснато се хвали с това.

Елейн въздъхна. Аримила и другите се движеха заедно от лагер па лагер без никаква видима система и за известно време се полагаха големи усилия да се разбере предварително къде ще отидат. След това Щеше да е проста работа да се пратят през Портал войници, да ги пленят и с това съпротивата им да се обезглави. Просто, колкото прости можеха да са такива неща. И при най-добри обстоятелства щяха да загинат хора, някои от Върховните тронове като нищо можеха да се спасят, но все пак ако можеше да плени самата Аримила, това щеше да е краят. Еления и Неан публично се бяха отказали от претенциите си за трона и това беше невъзвратимо. Можеше да продължат да подкрепят Аримила, ако останеха на свобода — твърде здраво се бяха обвързали с нея, — но окажеше ли се Аримила в ръцете й, на Елейн й оставаше само да спечели поддръжката поне на още четири от големите Домове. Наглед беше лесно. Дотук обаче усилията в тази насока се бяха оказали безплодни. Може би днес щеше да пристигне добра вест от този фронт. Но тази си беше безполезна. Щом Аримила и другите се канеха да влязат първи, това можеше да значи, че градът е на ръба да цадне. Още по-лошо — щом Аримила се хвалеше, сигурно вярваше, че това ще стане скоро. В много отношения беше глупава, но бе погрешно да се подценява съвсем. Ако беше абсолютна глупачка, борбата й за трона едва ли щеше да стигне толкова далече.

— Това ли ти е добрата вест? — изсумтя Биргит. И тя схващаше възможните последствия. — Някакъв намек кога може да е от полза?

Рийни разпери ръце.

— Аримила лично дала на Скелит цяла жълтица, милейди. А той ми я предаде като доказателство, че се е вразумил. — Присви устни за миг. Скелит се беше отървал от бесилката, но никога нямаше да си възвърне доверието й. — Това е било единственият път, в който се е добрал на по-малко от десет крачки от нея. Налага се да се задоволява с онова, което успее да измъкне от клюките сред другите. — Рийни помълча. — Много е наплашен, милейди. Мъжете в лагерите й са уверени, че до няколко дни ще вземат града.

— Толкова уплашен, че пак да се пребоядиса ли? — попита кротко Елейн. За другото нямаше какво да се каже.

— Не, милейди. Ако Неан или Аримила разберат какво е направил, е мъртъв. И го знае. Но го е страх, че ако градът падне, ще разберат. Мисля, че скоро може да драсне нанякъде.

Елейн кимна и се намръщи. Наемниците не бяха единствените плъхове, които щяха да побягнат.

— Вие имате ли добра новина, господин Нори?

Първият чиновник си стоеше кротко — галеше с пръсти щампованата си кожена папка и се преструваше, че уж не слуша Рийни.

— Мисля, че ще мога да надмина госпожа Харфор, милейди. — В усмивката му почти се долавяше нотка на триумф. Напоследък той рядко носеше по-добри новини. — Разполагам с човек, за който съм убеден, че може успешно да проследи Мелар. Ще позволите ли да го представя?

Виж, това беше чудесна новина. Пет души бяха загинали в опитите си да проследят Дойлин Мелар, когато излизаше нощем из града, и съвпадението изглеждаше прекалено. Първият, изглежда, се беше сблъскал с уличен разбойник и тя реши, че не си струва да мисли повече за случилото се, освен да се уреди помощ за вдовицата на човека. Градските стражи успяваха донякъде да държат престъпниците под контрол — освен палежите поне, — но крадците се загръщаха с нощната тъмнина като с плащ. С другите четирима като че ли се беше случило същото — бяха убити с по един удар с нож и кесиите им бяха опразнени; но колкото и опасни да бяха нощем улиците, толкова съвпадения едва ли бяха възможни.

1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 368
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)