Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Елейн трепна и ръцете й се стегнаха в юмруци на облегалката на стола. Нямаше да се поддаде на гнева. Не!
— Възнамерявам да ви задължа да изпълните своята част от договорите си — заяви тя хладно. Не кипна поне. — Ще ви се заплати това, за което сте се подписали, включително и обичайното злато при победа в случай, че спечеля трона, но нито петак повече. Опитате ли се да се измъкнете, ще приема, че сте дезертьори и минавате на страната на Аримила, поради което ще съм принудена да заповядам вие и отрядите ви да бъдете задържани и изхвърлени извън портите без оръжие и коне. — Слугинята, която отново се бе приближила да напълни чашата на Кордвин, изведнъж писна, дръпна се рязко от него и се потърка по бедрото. Гневът, който Елейн едва сдържаше, кипна, нажежен до бяло. — И ако някой от вас още веднъж дръзне да пуска ръка на някоя от жените ми, той и отрядът му ще бъдат изпъдени, без мечове, без коне и без ботуши! Ясно ли се изразих?
— Напълно, милейди. — Гласът на Бакувун бе хладен. Той беше стиснал широката си уста. — Напълно. А сега, след като… беседата ни… като че ли приключи, можем ли да се оттеглим?
— И добре помислете — изведнъж заговори Сарейта. — Кого ще предпочете Бялата кула на Лъвския трон, една Айез Седай или глупачка като Аримила Марни.
— Пребройте Айез Седай в този Дворец — добави Кареане. — Пребройте Айез Седай в Кемлин. В лагерите на Аримила няма нито една. Пребройте, и тогава решете на чия страна е Бялата кула.
Много трудно бе да се повярва, че една от тях е от Черната Аджа, но така трябваше да е. Освен ако не беше Мерилил, разбира се. Дано само да не е тя, каза си Елейн. Харесваше Мерилил. Но пък Сарейта и Кареане също харесваше. Не колкото Мерилил, но й допадаха все пак. Както и да го погледнеше, харесваше Мраколюбка, вече осъдена на смърт.
Щом наемниците напуснаха и госпожа Харфор отпрати двете слугини, Елейн се отпусна в стола и въздъхна.
— Много лошо се справих, нали?
— Юздите на наемниците трябва да се държат от здрава ръка — отвърна Биргит, но по връзката се прокрадна съмнение. Съмнение и тревога.
— Ако позволите, милейди — проговори със сухия си глас Нори. — Не виждам какво друго можехте да направите. Кротостта щеше само да ги окуражи за още искания. — Толкова се беше стаил, че Елейн бе забравила, че е тук. С това мигане приличаше на птица рибар, нагазила в кал и чудеща се къде се е дянала водата. За разлика от безукорната Харфор, табардът и пръстите му бяха изцапани с мастило. Тя изгледа с неприязън кожената папка в ръцете му.
— Сарейта, Кареане, бихте ли ни оставили насаме? — Сестрите леко се поколебаха, но нищо не им оставаше, освен да кимнат и да се плъзнат като лебеди към изхода. — И вие двете също — добави тя през рамо към гвардейките. Те, виж, дори не помръднаха!
— Вън — кресна им Биргит, като извърна рязко глава и плитката й се люшна. — Марш веднага! — О, сега двечките подскочиха, и още как! Толкова бързо тръгнаха към вратата, че само дето не затичаха.
Елейн погледна навъсено затворилата се след тях врата.
— Огън да ме гори, не искам да чувам никаква проклета лоша новина, не и днес. Не искам да слушам колко от храната, докарана от Иллиан или Тир, се е развалила още преди да я докарат. Не искам да слушам за палежи, за брашно, почерняло от гъгрици, или за канали, в които плъховете се въдят по-бързо, отколкото може да се убият, или за толкова тлъсти мухи, че човек да помисли, че Кемлин е мръсна конюшня. Поне веднъж искам да чуя някоя скапана добра новина.
Огън да я гори, каза го сприхаво! А и честно казано, беше ядосана. О, как я дразнеше това! Опитваше се да спечели трон, а се държеше като дете!
Господин Нори и госпожа Харфор се спогледаха, от което само и стана още по-криво. Той въздъхна съжалйтелно и гушна отново папка-та си. Изпитваше удоволствие да реди досадните си числа, дори когато бяха ужасни. Добре поне, че вече не си пречеха, когато докладваха заедно. Не много поне. Всеки от двамата беше ревнив към работата си и дебнеше другия да не се престарае и да премине някаква въображаема граница. Все пак ръководеха ефикасно двореца и града.
— Насаме ли сме вече, милейди? — попита Рийни.
Елейн си пое дълбоко дъх и направи упражнението на новачките, което уж трябваше да има успокоителен ефект, а след това понечи да прегърне Извора. За нейна изненада, сайдар този път й дойде лесно, изпълни я със сладостта на живота и с радост. А и настроението й оправи. Гневът, тъгата или това да си бременна можеше преди всичко да ти попречат да поемеш Силата, ала щом тя я изпълни, чувствата й престанаха да подскачат от едно на друго. Запреде ловко Огън и Въздух, с мъничко жилки Вода, но щом свърши, не пусна Извора. Усещането да си изпълнена със Силата беше великолепно, макар и да не беше повече от нужното, за да се увери, че не иска да се разреве без повод или да се развика в следващия миг. В края на краищата не беше толкова глупава, че да привлече много.