20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Дявол да го вземе! — извика офицерът. — Нима са го убили? В такъв случай тежко им!
И той се обърна към тълпата с такъв страшен и свиреп вид, че най-разпалените бунтовници хукнаха да бягат презглава и някои дори паднаха в Сена.
— Господин д’Артанян — прошепна Раул.
— Да, дявол да го вземе! Той лично, и за ваше щастие, както изглежда, млади приятелю. Ей, вие! Тука! — завика той, изправил се на стремената и вдигнал шпагата си, като зовеше с глас и с ръка мускетарите, които не можеха да го следват поради бързия му натиск. — Хайде, очистете всичко това! На оръжие! Пред рамо! На прицел!
При тая команда купищата народ се затопиха тъй бързо, че д’Артанян не можа да се удържи от Омиров смях.
— Благодаря ви, д’Артанян — каза Коменж, като се подаде до половината от катурнатата карета. — Благодаря ви, млади благороднико! Как е името ви? Ще доложа за вас на кралицата.
Раул искаше да отговори, но д’Артанян се наведе и каза на ухото му:
— Мълчете! Аз ще отговарям.
И като се обърна към Коменж, продължи:
— Не губете време, Коменж, излезте от каретата, ако можете, и поръчайте да докарат друга.
— Но откъде?
— Ай да му се не види, вземете първата, която мине по Пон Ньоф. Седящите в нея, надявам се, ще бъдат много Щастливи, ако могат да отстъпят каретата си за служба на краля.
— Но — възрази Коменж — аз не зная …
— Вървете по-скоро, иначе след пет минути цялата тая паплач ще се върне с шпаги и мускети. Вие ще бъдете
убит, а арестуваният — освободен. Вървете. А ето че точно идва една карета. После се наведе отново към Раул и му прошепна:
— Главно не си казвайте името. Младежът го погледна учудено.
— Добре, ще изтичам за нея — каза Коменж, — а ако те се върнат, стреляйте.
— Не, не — отговори д’Артанян, — напротив, никой да не мърда. Един изстрел днес ще струва утре много скъпо.
Коменж взе четиримата си гвардейци и също толкова мускетари и затича към каретата. Той поръча на седналите в нея хора да слязат и ги доведе до катурнатата карета.
Но когато трябваше да пренесат Брусел от счупената кола в другата, народът, като видя оня, когото наричаше свой освободител, зарева страшно и настъпи отново към каретата.
— Тръгвайте — каза д’Артанян. — Ето ви десет мускетаря, за да ви придружават; аз си оставям двадесет, за да задържам народа; тръгвайте, не губете нито минута. Десет души за господин дьо Коменж!
Десет души се отделиха от отряда, обкръжиха новата карета и тръгнаха в галоп.
Със заминаването на каретата виковете се удвоиха; повече от десет хиляди души се трупаха на крайбрежната улица, като задръстваха Пон Ньоф и съседните улици.
Чуха се няколко гърмежа. Един мускетар беше ранен.
— Напред! — извика д’Артанян, изкаран из търпение и хапещ мустаците си.
И с двадесетте мускетаря той нападна целия тоя народ, който се разбяга ужасен. Само един човек остана на мястото си с аркебуза в ръка.
— А, ти! — каза тоя човек. — Ти искаше да го убиеш! Почакай!
И той се прицели в д’Артанян, който препускаше към него.
Д’Артанян се наведе към шията на коня си. Младият човек гръмна — куршумът свали перото на шапката му.
Летящият кон блъсна безумеца, който самичък се опитваше да спре бурята, и го отхвърли към стената.
Д’Артанян спря коня си отведнъж и докато мускетарите продължаваха атаката, той вдигна шпагата си над падналия.
Раул позна в него същия млад човек, когото бе видял на улица Кокатрикс, и извика на д’Артанян:
— О, господине, пощадете го! Това е синът му. Д’Артанян задържа ръката си, готова да нанесе удар.
— А, вие сте негов син? — каза той. — Това е друга работа.
— Предавам се, господине — отвърна Лувиер, като подаваше на офицера празната си аркебуза.
— Не, не се предавайте, дявол да го вземе! Напротив, обирайте си крушите, и то по-скоро! Ако ви заловя, ще бъдете обесен.
Младият човек не дочака да му се повтори това. Той мина под шията на коня и изчезна зад ъгъла на улица Генего.
— Ей богу, навреме задържахте ръката ми! — каза д’Артанян на Раул. — Той беше загинал; а после, честна дума, щях да съжалявам, че съм го убил, след като научех кой е той.
— Ах, господине, позволете ми да ви поблагодаря не само за това нещастно момче, но и за себе си: аз също бях на косъм от смъртта, когато пристигнахте.
— Чакайте, чакайте, млади човече, не се уморявайте да говорите.
Той извади от кобурите си едно шише с испанско вино.
— Пийте две глътки от това.
Раул пи и се приготви отново да благодари.
— Драги, ще поговорим по-късно за това — каза д’Артанян.
После като видя, че мускетарите са очистили крайбрежната улица от Пон Ньоф до крайбрежната улица Сен Мишел и се връщат назад, той вдигна шпагата си, за да Ускорят крачките.