Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Нали бе, стар картоф — обърна се той към щабсфелдфебела. Последният обаче или беше на заспиване, или пък бе изпаднал в малък делириум, защото му отговори:
— Вървейки, тя държеше чадъра разтворен над себе си.
— Най-добре ще направите — продължи ротният фелдфебел Ванек — да зарежете всичко. Ако днес в полковата канцелария са казали, че утре ще се заминава, то и едно дете няма да повярва на това. Може ли да заминем без вагони? В мое присъствие телефонираха на гарата. Там няма нито един свободен вагон. Същото, ама съвсем същото беше и с последната бойна рота. Тогава цели два дни стояхме на гарата и чакахме да се смили някой над нас и да ни изпрати влак. А после пък не знаехме къде да заминем. Даже и господин полковникът не знаеше. Бяхме прекосили вече цяла Маджария и все още никой не знаеше къде отиваме, в Сърбия или в Русия. На всяка гара се свързвахме направо с щаба на дивизията, а пък те ни имаха само за кръпка и ни пришиха най-сетне на фронта при Дукля. Там ни разпердушиниха и ние се върнахме да се формираме отново. Само никаква паника. С течение на времето всичко ще се изясни. Никога не е нужно да се бърза. Jawohl nochamol!392 Виното днес е необикновено хубаво — продължи да говори Ванек, без да обръща внимание на щабсфелдфебела, който бърбореше:
— Glauben Sie mir, ich habe bisher wenig von meinem Leben gehabt. Ich wundere mich über diese Frage.393
— Защо да си създавам излишни ядове преди заминаването на бойната рота? Когато потягах първата бойна рота, с която заминах, всичко беше готово за два часа. Другите роти на батальона се готвиха за заминаване цели два дни. Но командир на нашата рота беше подпоручик Пршеносил, голям арабия, и той каза: „Никакво бързане, момчета“ и всичко вървеше като по мед и масло. Два часа преди заминаването на влака започнахме да прибираме багажа. Добре ще направите да седнете…
— Не мога — каза добрият войник Швейк с ужасно самоотрицание, — трябва да се върна в канцеларията; някой може да се обади по телефона.
— Е, вървете тогава, златното ми, но запомнете за в бъдеще, че не правите хубаво, истинският ординарец никога не бива да бъде там, дето има нужда от него. Не бива толкова да се престаравате в службата. Няма нищо по-грозно наистина от припряния ординарец, който би желал да налапа наведнъж цялата служба. Така да знаеш, душичке.
Но Швейк беше излязъл вече и бързо се отправи към канцеларията на своята бойна рота. Ванек остана сам. Решително не можеше да се каже, че щабсфелдфебелът би могъл да му прави компания.
Последният се беше затворил напълно в себе си и като милваше четвъртинката вино, без всякаква връзка фъфлеше на чешки и немски:
— Много пъти съм минавал през това село и нямах и представа за неговото съществуване. In einem halben Jahre habe ich meine Staatsprüfung hinter mir und neinen Doktor gemacht394. Превърнах се в стар инвалид, благодаря ви, Луция. Erscheinen Sie in schön ausgestatten Bänden395. Може би има някой между нас, който помни това.
От скука ротният фелдфебел започна да барабани с пръсти някакъв марш. Той не скуча дълго време, тъй като вратата се отвори, влезе готвачът на офицерския стол, Юрайда, и се залепи на един стол.
— Днес — забърбори той — ние получихме заповед да идем да си получим коняка. Плетената дамаджана за ром не беше празна и затова трябваше да я пресушим. Не беше лесно. Персонала на кухнята не можеш го мръдна сега. Обърках сметката с няколко порции и за господин полковника, който дойде по-късно, не остана храна. Сега му правят омлет. Голям майтап.
— Много хубаво приключение — отбеляза Ванек, който, пийнал, винаги обичаше да употребява красиви думи.
Готвачът Юрайда се впусна във философствуване, което фактически напълно отговаряше на бившото му занятие. Преди войната той издавал окултистко списание и библиотека — „Загадките на живота и смъртта“.
В казармата се беше наредил в офицерския стол на полка и когато се задълбочаваше в четене превода на староиндийските сутери Прагна-Парамита396 (Прозряната мъдрост), много често му се случваше да изгори печеното.
392
Разбира се, още веднъж. — Б.пр.
393
Повярвайте ми, досега аз много малко съм разбрал от живота си. Мене ме учудва това нещо. — Б.пр.
394
В течение на половин година аз ще ликвидирам с държавния изпит и ще взема докторат. — Б.пр.
395
Те се издават във вид на хубави томчета. — Б.пр.
396
Индийски религиозни книги. — Б.пр.