Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Много смешно — изсумтях аз. — А не ни помогна, защото…
— Непременно ли ти трябва причина? — насмешливо попита вампирът.
Свих рамене.
Всъщност, толкова ли беше важна причината, щом аз така или иначе не разчитах особено на него. И между другото…
— Ставаш предсказуем — казах отмъстително.
— Трудно ли беше да ни помогнеш?! — намеси се Ейнджъл, нахвърляйки се с юмруци на Велхеор.
Явно непредвиденото къпане доста го бе изкарало от релси, защото никой с глава на раменете си не би се нахвърлил на Висш вампир, без да има зад гърба си малка армия. А още по-добре — голяма.
Велхеор хвана Ейнджъл за яката като непослушна домашна коана, разтърси го и го захвърли настрани. Тази кратка схватка мигновено повдигна настроението и на мен, и на Стил, и на нисшите вампири, запознали се със сина на Митис едва днес. Мисля, че дори и Велик, ако не беше нежив, щеше да изпита удоволствие от това зрелище.
— Огледайте внимателно — заповядах на вампирите. — Но не се губете от поглед. По принцип това вече не са Прокълнатите земи, но знае ли човек какво има.
— Тук е чисто — увери ни Стил.
— Предполагам, защото съществата от реката не са пуснали никого на тази страна — мрачно каза седналият на земята Ейнджъл.
Докато изсушавахме дрехите си с помощта на подходящи заклинания, аз се обърнах към Велхеор:
— Намери ли вече съобщението, оставен от Келнмиир?
— Намерих го — лекомислено отвърна вампирът. — Пише, че по-нататък има няколко входа към подземните тунели. Докато стигнем до тях, той ще ги огледа и ще ни остави подробен маршрут със следващото съобщение.
— Добре се справя — каза Стил. — Жалко само, че не се е сетил да използва тази ваша специална система от знаци, за да ни предупреди за онези подводни създания.
— Може и да ни е предупредил — замислено каза вампирът. — На онзи бряг имаше нещо от рода на: „Пазете се от подводните същества, те реагират на топлината на телата“ — но аз си помислих, че просто вятърът е счупил клона.
Ейнджъл буквално изрева:
— Заради теб едва не ме изядоха!
Дори не бях сигурен дали Велхеор е видял това съобщение от Келнмиир или си го беше измислил. А и на кого му пукаше, щом това така или иначе нямаше да промени нищо?
— Добре дошъл в моя свят, аз постоянно съм така — казах насмешливо.
— Борейки се с огромни пипала? — нервно попита Ейнджъл.
В един момент дори ми стана жал за сина на Митис, седнал на земята и напразно опитващ се да изчисти ливреята си от кръвта на подводните създания.
— Не, да съм жертва на тормоза на хилядолетен Висш вампир и да не мога да си отмъстя по никакъв начин.
Всъщност работех по този въпрос. Рано или късно щях да достигна достатъчно високо ниво на владеене на Занаята или щеше да се появи подходяща възможност. Не знам как, не знам и кога, но непременно ще го проуча.
— Но как може така?! — не се успокояваше Ейнджъл. — Ако ни беше предупредил предварително, ти просто щеше да понижиш температурата между двата Въздушни щита и щяхме да избегнем всички тези проблеми!
— Но нямаше да е толкова забавно — намигна му Велхеор. — И на твое място не бих викал така, все пак сме на вражеска територия.
Ейнджъл веднага млъкна, на продължи да хвърля ядосани погледи на вампира.
— Много ли ще вървим още? — обърнах се аз към Стил.
— До земите на шатерци ли? Не много. Но вие споменахте нещо за подземни тунели? Тук не мога да кажа нищо, Дхарм не е чувал за тях.
Погледнах въпросително Велхеор.
— Накъде вървим?
— Келнмиир е наблизо — отвърна вампирът. — Чака ни на входа към подземието.
Огледах се подозрително наоколо.
— И това ли го прочете по труповете на животни?
— Не, той самия ми го каза — вампирът се почука по слепоочието. — Телепатия. И изпреварвайки тъпите ви въпроси, по-рано не можех да се възползвам от нея, разстоянието беше прекалено голямо.
Докато бавно се предвижвахме в указаната посока, аз реших да задоволя любопитството си.
— Велхеор, всички ли Висши вампири владеят телепатия? Нещо не съм чувал преди за това.
— Ние не парадираме много със способностите си, нали знаеш — поясни вампирът. — Всички вампири владеят телепатия, но далеч не със всеки.
— Как така?
Вампирът въздъхна и се впусна в обяснения:
— Ами както между много близки хора с времето се появява връзка: започват да довършват изреченията си, да усещат предварително действията си, същото е и тук. Телепатичната връзка се образува само между близки вампири: роднини, съпрузи и съпруги или приятели.