Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Не е чак толкова страшно — казах с облекчение след известно време. — Не може да пробие щита.
— Но ние определено му харесваме — с потръпване отбеляза Ейнджъл.
Съществото наистина не искаше да ни пусне просто така, обхвана с две пипала сферата и продължи с опитите да я пробие. И колкото повече се придвижвахме напред, толкова по-силно и по-силно съществото стискаше защитния ми екран.
— Упорито е — отбеляза Стил, оглеждайки с интерес подпухналото зелено туловище. — И нещо не виждам очи. Как ли се ориентира?
— Е, нас това същество определено ни усеща и явно иска да се опознаем по-отблизо — усмихнах се в отговор и изведнъж почувствах, че външният щит започна да се поддава на натиска. — Охо, и може да успее. Ейнджъл, може ли да определиш колко остава до брега?
Митис стоеше с напрегнато изражение на лицето и гледаше в една точка право пред себе си. По челото му се стичаше пот и, съдейки по всичко, придвижването на сферата му се отдаваше с голямо усилие — туловището на съществото увеличаваше общото тегло почти двойно.
— Нямам време за това — процеди той в отговор.
Вампирите се взираха в подводния полумрак, но само клатеха глави — до брега беше твърде далеч. Глухо хрущене ни извести, че първият Въздушен щит не издържа и изчезна.
— Стил, време е за активна защита — реших аз. — Подплаши го.
Младежът веднага използва мълния и удари точно в центъра на бъчвообразното туловище. Ефектът надмина всичките ни очаквания — съществото веднага отпусна пипала и се плъзна надолу по сферата.
— Не е чак толкова страшно — обобщи Стил.
Всички въздъхнахме с облекчение.
— Дъното започва да се надига — каза един от вампирите. — Брегът е пред нас.
Изведнъж от мрака изплуваха още три туловища и протегнаха пипалата си към нас. Ударът от ноктите им се оказа достатъчно силен, за да разклати сферата и да ни накара да загубим равновесие. Стил отново атакува с мълнии и отблъсна съществата, но на тяхно място почти веднага се появиха нови две.
— Вижте, там има още три — ужасено извика единият от вампирите. — Сега вече ще ни изядат!
С Ейнджъл бяхме твърде заети да поддържаме заклинанията, за да реагираме на виковете на вампирите, но Стил вече мяташе мълнии във всички посоки, едва успявайки да прогони все по-многобройните същества.
Отпред започна да просветлява, което говореше за приближаване до повърхността, но съществата ставаха все повече и повече. Настъпи и моментът, когато въпреки постоянното подхранване с енергия вторият Въздушен щит не издържа. Сега между нас и водната стихия остана само Универсалната стена, но от универсалността й нямаше много полза, защото атакуващите ни същества не притежаваха никаква магия.
И най-накрая сферата докосна дъното и започна да се измъква от водата.
— Бряг! — облекчено въздъхна Ейнджъл.
Позволих си да се отпусна за част от секундата, но и това беше достатъчно, за да може неочакван удар на пипало да пробие последния щит, и аз не успях да изпратя допълнителна порция енергия. Водата веднага нахлу от всички страни, но ние вече бяхме на плитко и всички дружно се втурнахме към брега.
— Ахрф…
Изведнъж нещо рязко дръпна бягащия до мен Ейнджъл обратно във водата и го повлече в дълбините.
Светкавично подадох команда към кокаления вълк да спаси Митис, или по-точно да накълца на малки парченца грабналия го речен обитател. Намиращият се под водата и затова невидим за мен нежив незабавно изпълни заповедта и водата в близост до брега бързо се оцвети в тъмно виолетово.
Аз също трябваше да извадя кукри и да отрежа няколко недружелюбно настроени пипала, преди да успея да се присъединя към вампирите и Стил на брега.
Ейнджъл изплува на десетина метра от нас и очевидно от страх беше забравил, че не може да плува, защото бързо загреба към брега. Посрещнах го, нагазил до колене във водата и готов във всеки един момент да отблъсна поредното нападение на подводните обитатели.
— Видя ли, а ти искаше да наемаш учител — казах аз, докато помагах на Ейнджъл да излезе на брега. — Ние безплатно те научихме да плуваш.
Зад нас на брега излезе и игленият вълк, стиснал със зъби зелено пипало, дълго около метър. Беше малко странно, защото определено не му бях заповядал да взема трофей.
Действие 6
— Ама че шум вдигнахте — каза Велхеор, посрещайки ни на брега. — По-точно, бълбукане.
Вампирът седеше на един клон и изглежда искрено се наслаждаваше на зрелището.