Империя в черно и златно

Този път Чисис беше прав или поне картата му показваше вярно. Каменното стълбище ги отведе обратно под земята до друг коридор с врати покрай едната стена. Тото вече бързаше към първата с шперца в ръка — тънък инструмент, трийсетина сантиметра дълъг, на принципа на обикновените шперцове, но с по-сложно устройство. Тото го пъхна в ключалката, нагласи го, после изпсува през зъби, когато инструментът изщрака на празен оборот. Продължи да върти приставките в предния му край, изпробвайки различи комбинации от зъбци в търсене на онази, която ще пасне на резето. Бравата не изглеждаше специална, по-скоро евтина и съвсем обикновена. Със сигурност не би трябвало да му се опъва толкова.

Накрая се чу заветното прещракване, Тото извади инструмента и отвори вратата. В килията имаше двама дрипави мухородни, които мигаха сънено насреща им.

— Кои са тези? — обърна се единият към съкилийника си, но Тиниса не губи време да им обяснява. Посочи към коридора с думите:

— Хайде. Изчезвайте и не задавайте въпроси.

Макар че още не можеха да повярват докрай на късмета си, двамата затворници не чакаха втора покана.

Откриха още трима местни затворници. Последните две килии бяха празни. От Салма и Че нямаше следа.

— Килията на Кимене е на по-долно ниво — каза Чисис. — Трябва да продължим.

— А нашите приятели? — попита настоятелно Тиниса, на което Чисис само сви рамене.

— Не знаем къде ги държат. Знаем само къде е Кимене. — Местните затворници, които бяха освободили, вече изчезваха в обратната посока.

От коридора се чу ахване — двама слуги току-що се бяха появили там от някое долно ниво. Обърнаха се и хукнаха да бягат, а Тисамон се изстреля от място да ги догони.

— Не! — извика Чисис и в същия миг слугите набиха спирачки в дъното на коридора — не заради неговия вик, а заради войника, който беше изникнал там сякаш от нищото. Мъжът вдигна моментално ръка и от дланта му се изстреля енергийно жило. Тисамон падна на колене и се плъзна по гладките плочи на пода. Жилото изсъска над главата му миг преди богомолкочовекът да замахне със закривеното острие на ръкавицата си към хълбока на осоида. Войникът се преви инстинктивно и вторият удар на Тисамон му разпори гърлото.

Откъм горния етаж долетяха викове и тропот, които постепенно се отдалечиха. Тиниса благодари мислено на Торан Ауе. Надяваше се скакалецородната да задържи войниците колкото се може по-дълго, без самата тя да пострада заради измамата си.

— Надолу — изсъска Чисис и след още две смени на посоката най-после откри търсеното стълбище. Тиниса отдавна беше загубила ориентация, не можеше дори да прецени дали се намират над или под нивото на зърнения склад, откъдето бяха влезли, но точно когато реши, че Чисис пак е загубил пътя, Ахеос се обади зад нея: