Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Жалко — отвърна Вик.
Хорас го потупа по рамото.
— Право да ти кажа, доста се поизмъчих с Мери, докато я склоня да дойде — само заради теб се съгласи.
— Много ми се иска тая история да се забрави. Давам си сметка, че е трудно, но дано след време да стане.
Хорас не отговори.
Върнаха се в хола. На предела на търпението си въпреки изпития алкохол, Мелинда изнервено предложи да отвори шампанското на Карпентър, но Мери се възпротиви и шампанското остана неотворено. Нищо не им се пиеше след вечерята.
Хорас и Мери си тръгнаха към десет и четвърт, макар че при други обстоятелства — ако всичко между Мери и Мелинда беше наред и ако Карпентър не беше дошъл — биха останали още поне един час. Карпентър също си тръгна, като обсипа с благодарности Вик и Мелинда. Качи се в тъмносиния си плимут, за който скромно беше казал на Вик, че го купил неотдавна на старо, и бързо се изгуби от погледа им.
— Не ти ли се струва, че е позанемарил работата си? — полита Вик още докато бяха на вратата.
— Коя работа? — сепна се Мелинда.
Вик се подсмихна, давайки си сметка, че усмивката му не е твърде дружелюбна.
— Може би ти ще ми кажеш.
— За какво намекваш? За кого изобщо говориш? — не издържа Мелинда.
— За Карпентър.
— Ами… Доколкото знам, той повечето време си е в „Кенингтън“.
— Аха — подкачи я Вик. — Чудех се просто как успява да отделя толкова време за нас.
Мелинда взе да прибира чашите и чиниите от масата. Вик донесе една табла от кухнята, за да става по-бързо. Хиляди неща трябваше да се отнесат в кухнята. Той си върза престилка и свали часовника от ръката, за да се заеме с миенето на съдовете. Повече не намекна на Мелинда, че мисли Карпентър за частен детектив. Тя беше достатъчно прозорлива, за да разбере, че би усетил и най-нищожната грешка на Карпентър, и все пак недостатъчно, за да разбере, че грешките вече са няколко.
— Честит рожден ден, скъпа.
Вик извади от шкафа един пакет, увит в раираната в червено и бяло хартия на магазин „Бандана“, и й го поднесе.
— Нима още един подарък? — Изопнатите й черти се поотпуснаха в изненадана усмивка.
— Дано да ти хареса.
Тя развърза пакета и притисна до гърдите си белия пуловер от ангорска вълна.
— О, Вик, точно за такъв пуловер си мечтаех! Как можа да се досетиш?
— Нали живеем под един и същ покрив, а? — Той пристъпи към нея и я целуна по бузата, без сам да разбира защо го прави. Мелинда не се дръпна. Сигурно просто не беше усетила целувката.
— Честито.
— Благодаря ти, Вик.
Изгледа го някак странно — едната й вежда играеше, изопнатите й устни потръпваха ту в усмивка, ту в злобна гримаса, и те лъкатушни като мисълта й.
Вик отвърна на погледа й, като съзнаваше, че изобщо не може да предвиди думите или действията й миг по-късно, както и че с тия угоднически вдигнати вежди и немигащи равнодушни очи, с тия устни, за които, можеше да се каже единствено, че са затворени, самият той има превзето и жалко изражение. Лице-маска, за разлика от нейното, поне в момента. Опита се да се усмихне. И усмивката дори не излезе искрена.
После Мелинда отмести поглед и всичко свърши.
Като си легна, Вик премисли разговора си с Хорас. Беше казал точно каквото трябваше — ако Карпентър се окажеше детектив, щеше да поддържа, че отдавна го е разбрал, но не е обръщал внимание, и при това щеше да се покаже като истински джентълмен по отношение на Мелинда — съпругата, която беше наела детектив да го следи. А ако Карпентър не се окажеше детектив, поне нямаше да се е държал глупашки, като споделя подозренията си. Втори път не беше забелязал издутина под мишницата му. Но за ония триста долара от банковата сметка нямаше друго обяснение, освен че Мелинда лека-полека му ги изплаща.
В миговете преди да заспи бавно, от само себе си у него се занадига смътна, напираща като борец в хватка враждебност към Мелинда. Така се случва да излезе наяве някоя привичка — да заспиш, легнал по гръб, например както сега. Все още будното му съзнание извади наяве тая враждебност и я остави да му се изплъзне, както се изплъзва в просъница най-обикновена и ненатрапчива мисъл. Мелинда му се явяваше като че с надпис „Моят враг“, истинският му враг, който никога нямаше да се вразуми. Смътната враждебност стегна хватката си, той се понамести в леглото и заспа.
15
Изглежда Харолд Карпентър беше взел решение рязко да смени тактиката. Разреди посещенията си и започна по-често да се вижда насаме с Мелинда. Непосредствено след рождения ден те прекараха заедно два следобеда и Мелинда направи всичко възможно Вик да го научи. Но той изобщо не обърна внимание. Само и каза: