Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Какво ли замисля капитанът? — попита Ру.

— Не знам, наистина не знам — каза Ерик. — Странно, че каза на висок глас за отиването ни към Скръбното пристанище, така че и затворниците да могат да чуят.

— Натам ли искаме да ни търси армията на Изумрудената кралица? — ухили се Ру. — Или нещо друго?

— Имаме много работа — рече Ерик. — И по-добре да сме свършили, когато се върне дьо Лунвил. Ако види, че се мотаем, зле ще си изпатим.

— Умирам от глад — изстена Ру.

Внезапно Ерик осъзна, че от предната вечер не е хапвал нищо освен твърд залък хляб.

— Да вземем нещо — каза той и лицето на Ру просветна. — После ще се върнем на работа.

Лицето на дребния му приятел помръкна, но той последва Ерик.

Предната вечер бяха направили пълен оглед на нещата в лагера и откриха, че хората на Нахут може и да са зле платени, но поне са добре запасени с храна. Ерик и Ру се промъкнаха до палатката, която деляха с Луис и Биго, и ги намериха да спят — Шо Пи и Натомби се бяха преместили при Накор и Джедоу в друга четириместна палатка. До входа имаше половин самун хляб, печен само преди няколко дни, и купа ядки. Ерик седна, въздъхна блажено и разчупи хляба. Даде половината на Ру заедно с шепа ядки и започна да дъвче.

Въздухът беше леден, но слънцето ги сгряваше и след като се нахрани, Ерик почувства, че го наляга сън. Погледна Луис и Биго и му се поиска да се намести край тях, но се пребори с желанието си. Имаше още неща за свършване и той знаеше добре, че дьо Лунвил ще им стъжни живота, ако не ги направят.

Събуди Луис и Биго и каза:

— Елате с мен.

Луис го погледна. Очите му бяха станали още по-страшни от тъмните кръгове, очертани под тях.

— Имате ли ножове? — тихо попита Ерик.

— Винаги — отговори Луис и сръчно измъкна камата от пояса си. — Има ли гърла за рязане?

— Следвайте ме — каза Ерик.

Поведе ги през палатките към вече очертаващия се насип и им посочи куп току-що отрязани клони.

— Бързо! Трябва да се подострят и да се забият.

Ру и Биго взеха по един клон и извадиха ножовете от пояса си, като се усмихнаха, но Луис потъмня от гняв.

— Само заради това ли ме събуди?

— По-добре аз, отколкото дьо Лунвил, нали?

Луис го погледна свирепо, като за секунда задържа ножа си насочен към него, после с ръмжене се наведе, взе един клон и започна да го дялка.

Всеки, който прескочеше изкопа, щеше да се сблъска с големи трудности заради острите като нож дървени шипове; когато напуснеха лагера, можеха да ги отнесат със себе си.

Ерик отиде при двама мъже, които майсторяха спускаща се врата от дебели клони, насечени от близките дървета. Липсата на подходящи сечива правеше работата трудна, защото трябваше да секат дърветата с единствената брадва, която имаше при дружината на Нахут, а после да дялкат дървото с ножове и ками. Ерик би дал и последното злато от кесията си за една хубава тесла.

Мъжете правеха дупки и жлебове, за да прикрепят възможно най-добре вратата към двата странични стълба, а после да притегнат всичко останало с ремъци и въжета, така че да могат да вдигат и спускат вратата отвътре. Не бяха в състояние да я разглобят и да я носят със себе си, както бяха направили с вратата от укреплението в Уенат. Онази, заедно с редица други снаряжения, беше загубена при преследването в равнината Джамс.