Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Всъщност, из някои от Решийските острови и Ири не е необичайно жените да ходят голи до кръста. Там горе става горещо. Никой няма нищо против. На мен самата доста ми се нрави.
Шалан вдигна ръце — едната облечена, другата не — пред лицето си, за да прикрие червенината.
— Правиш го, само за да ме дразниш.
— Аха — подхилкваше се Тин. — Точно така. И това тук е момичето, което изпързаля цял отряд дезертьори и превзе нашия керван?
— Не ми се налагаше да се разхождам гола, за да направя това.
— Още по-добре. Продължаваш ли да мислиш, че си опитна и веща? Изчервяваш се веднага щом спомена да откриеш ръката си. Не можеш ли да разбереш колко трудна ще ти бъде която и да е успешна измама?
Шалан пое дълбоко дъх.
— Май да.
— Да си покажеш ръката няма да е най-трудното нещо, което ще ти се налага да правиш — продължи Тин, която изглеждаше някъде далеч. — Далеч не най-трудното. Аз…
— Ти какво?
Тин поклати глава.
— Ще говорим за това по-късно. Виждаш ли вече военните лагери?
Шалан се надигна и засенчи очи заради залязващото слънце. На север видя сияние. Стотици — не, хиляди — огньове караха небето да изглежда тъмно. Тя остана без дъх.
— Пристигнахме.
— Нареди да спрат за пренощуване — рече Тин, без да помръдне.
— Като че ли сме само на няколко часа — отвърна Шалан. — Можем да побързаме…
— И да пристигнем след падането на нощта. Тогава без друго ще ни се наложи да лагеруваме. По-добре да пристигнем бодри на сутринта. Довери ми се.
Шалан седна и повика един от керванджиите: момък, който крачеше бос край фургоните — сигурно имаше страховити мазоли. Само старшите керванджии се возеха.
— Питай майстор Макоб какво мисли за спирането ни тук за нощувка — рече Шалан на момъка.
Той кимна и припна край кервана, задминавайки мудните чули.
— Не вярваш ли на преценката ми? — развеселено попита Тин.
— Майстор Макоб не обича някой да му казва какво да прави. Ако е добре да спрем, навярно сам ще го предложи. Струва ми се, че така е по-добре да водя.
Тин затвори очи и обърна лице към небето. Все още разсеяно търкаше мъха между пръстите си.
— Довечера може да получа някои сведения за тебе.
— За?
— За твоята родина. — Тин поотвори око. Макар позата ѝ да бе ленива, окото беше любопитно.
— Много мило — отвърна неангажиращо Шалан. Стараеше се да не казва много за дома си и за живота си там; не беше казала на Тин и за своето пътешествие и за потъването на кораба. Колкото по-малко разкриваше за миналото си, толкова по-малка бе вероятността Тин да осъзнае коя всъщност е новата ѝ ученичка.
Сама си е виновна за прибързаните заключения за мен, помисли Шалан. Пък и нали тъкмо тя ме учи да се преструвам. Няма да се почувствам зле, ако я излъжа. Тя лъже всички наред.
Потръпна при тази мисъл. Тин имаше право — Шалан наистина беше наивна. Не можеше да не изпитва вина, когато излъже, дори една професионална измамница!
— Очаквах повече от теб — подхвърли Тин и затвори око. — Да се замислиш.
Шалан се размърда на седалката.
— За какво да се замисля? — попита тя най-сетне.
— Значи не знаеш. Така си и мислех.
— Тин, много неща не знам — подразни се Шалан. — Не знам как да построя фургон, не знам ириалски, и определено не знам как да ти попреча да се държиш дразнещо. Не че не съм се мъчила и с трите.
Тин се усмихна и не отвори очи.
— Вашият веденски крал е мъртъв.
— Ханаванар? Мъртъв? — Шалан никога не беше зървала Върховния принц, а какво остава за краля. Монархията беше нещо далечно. Установи, че казаното няма особено значение за нея. — Значи синът му ще го наследи.
— Би го наследил. Ако и той не беше мъртъв. Наред с шестима от Върховните принцове на Я Кевед.
Шалан зина.
— Говорят, че е работа на Убиеца в Бяло — тихо рече Тин. — Онзи шин, който уби краля на алетите преди шест години.
Шалан се отърси от объркването си. Братята ѝ. Добре ли бяха?
— Шестима Върховни принцове. Кои?
Разбереше ли това, щеше да узнае в какво положение е родното ѝ княжество.
— Не знам точно. Ял Мала и Евинор със сигурност. Вероятно и Абриал. Някои са загинали при нападението, други по-рано. Сведенията са смътни. Напоследък е трудно да се измъкне нещо достоверно от Веденар.
— Валам жив ли е още?
Върховния принц на Шалан.
— Докладват, че участвал в борбата за престола. Тази вечер моите осведомители ще ми пишат по далекосъобщителя. Тогава може да има нещо и за теб.