Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Да.
— Оказва се обаче, че хората могат да се възродят. Не съм си го и помислял. — Питт погледна през рамо. — Ще трябва да направя това за останалите момчета от Мост Седемнадесет, нали?
— С помощта на Тефт, да. На това се надяваме. Мислиш ли, че можеш да го направиш?
— Само трябва да се престоря на Вас, сър — отговори Питт. Усмихна се, взе паница яхния и се присъедини към останалите.
Тези четиридесет скоро щяха да са готови да станат сержанти на своите мостови отряди. Преобразяването им бе станало по-бързо, отколкото Каладин се надяваше. Тефт, ти направи чудеса. Успя, човече, мислеше той.
Впрочем, къде се дяваше Тефт? Патрулира с тях, а сега бе изчезнал. Навярно бе отишъл да провери някой друг от мостовите отряди. Видя обаче как Скалата пъди някакъв мършав мъж в одежди на ардент.
— Това пък какво беше? — попита Каладин рогоядеца и го улови за ръката, когато той мина край него.
— Тоя. Размотава се тука със скицник. Прищяло му се да рисува мостовите. Ха! Понеже сме прочути, видиш ли.
Каладин се свъси. Странна дейност за ардент. От друга страна, всички арденти бяха малко или много странни. Пусна Скалата да се върне при яхнията и се отдалечи от огъня. Наслаждаваше се на покоя.
Толкова тихо беше в лагера. Все едно затаява дъх.
— Явно патрулът е свършил работа — рече Сигзил, приближавайки Каладин. — Хората са променени.
— Забавно е какво могат да направят за войниците няколко дни марш като отряд — отвърна Каладин. — Да си виждал Тефт?
— Не, сър — каза Сигзил и кимна по посока на огъня. — Добре е да си вземеш от храната. Тази вечер няма да имаме много време за приказки.
— Бурята — осъзна Каладин. Струваше му се, че последната е била твърде скоро. Бурите обаче невинаги бяха редовни, не и както той мислеше за тях. Бурегадателите ги предсказваха чрез сложни математически изчисления. Навремето бащата на Каладин имаше за хоби предвиждането на бурите.
Навярно затова той сега обръщаше внимание. Да не би внезапно да беше почнал да предсказва бури, защото вечерта беше прекалено… някаква?
Въобразяваш си, рече си Каладин. Отърси се от умората от продължителната езда и марша и отиде да си сипе яхния. Трябваше да хапне набързо — искаше да се присъедини към охраната на Далинар и краля по време на бурята.
Войниците от патрула го приветстваха, докато си пълнеше паницата.
Шалан седеше в тракащия фургон. Прокара длан над сферата на седалката, взе я и пусна друга.
Тин шавна вежда.
— Чух шума от размяната.
— Да му изсъхнат мрежите, дано! — викна Шалан. — Стори ми се, че успях.
— Да му изсъхнат мрежите ли?
— Ругатня — уточни Шалан и се изчерви. — Чух я от моряците.
— Шалан, имаш ли някаква представа какво означава всичко това?
— Амии… за риболов? — подзе Шалан и се изчерви. — Мрежите може би са сухи? Нямат улов и това е лошо?
Тин се ухили.
— Миличка, ще дам всичко от себе си да те разваля. Дотогава, мисля си, трябва да не ползваш моряшки ругатни. Ако обичаш.
— Добре. — Шалан пак прокара длан и размени сферите. — Никакво тракване! Чу ли това? По-точно, не чу ли? Не издадох звук!
— Хубаво — отговори Тин и щипна от някакво подобно на мъх вещество. Взе да го търка между пръстите си и на Шалан ѝ се стори, че вижда как от мъха се издига дим. — Наистина ставаш по-добра. Освен това чувствам, че сме длъжни да преценим как да използваме таланта ти в рисуването.
Шалан вече имаше представа как може да ѝ послужи това. Повечето от бившите дезертьори я бяха помолили да ги нарисува.
— Упражнява ли акцентите? — попита Тин. С търкането на мъха очите ѝ заблестяха.
— Наистина го сторих, добра ми жено — отговори Шалан с тайленски акцент.
— Добре. Когато се сдобием с повечко средства, ще се позанимаем с дегизировката. На мен лично ще ми бъде много забавно да гледам лицето ти, когато се наложи да се появиш публично с открита ръка.
Шалан тутакси притисна скритата ръка до гърдите си.
— Моля!
— Предупредих те за трудните неща — усмихна се пакостливо Тин. — Западно от Марат повечето жени ходят с две открити ръце. Ако възнамеряваш да ходиш нататък и да не се открояваш, трябва да си в състояние да правиш като тях.
— Това е непристойно! — възкликна Шалан и се изчерви ужасно.
— Та това е просто ръка, Шалан. Вие, воринците сте толкова превзети, Бурята да ви отнесе. Тази ръка изглежда досущ като другата.
— Гърдите на доста жени не са много по-видими от гърдите на мъжете — тросна се Шалан. — Това не значи, че бива да излизат без риза, като мъже!