Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Като се вмъкна през отворения прозорец, той извърна лицето й и я целуна силно, устните му доминираха, желанието да махне каквито и да било следи от онзи човешки мъж накара члена му да пулсира.
Тя отвърна на целувката му.
Също толкова силно.
Раменете му бяха прекалено големи, за да се проврат също през прозореца, искаше му се да смачка стоманата. Трябваше обаче да бъде в това положение и това го направи дори по-настоятелен, кръвта кипеше във вените му, тялото му се обтегна, докато езикът му проникваше в устата й, ръката му се провря зад врата й и се впи в косата й.
Беше влажна, сладка и топла.
Достигна момента, в който имаше нужда да спре и да си поеме въздух, или да рискува да припадне.
Когато се отдели от нея, очите им се срещнаха. И двамата дишаха тежко, възбудата й се понесе още по-доловимо във въздуха и той поиска да бъде в нея.
Да я бележи…
Звукът на телефона му беше точно неподходящото нещо в неподходящия момент. Звъненето от палтото му сякаш я върна в реалността, очите й блеснаха гневно, когато се отвориха, ръцете й се сключиха около волана сякаш искаше да запази равновесие.
Не го погледна, докато вдигаше обратно прозореца, запали и потегли.
Остави Асейл задъхан в студа.
Глава 55
Малко след това Куин излезе от стаята на Лейла, а кубинките му го поведоха бързо по дългия килим, който стигаше чак до основата на стълбите. Докато минаваше покрай кабинета на Рот, му се стори, че някой извика името му, но дори не обърна внимание. В далечния край на коридора със статуите, след апартамента на Зи и Бела, вратата на стаята на Мани и Пейн беше затворена, но от вътре се чуваше тихото мърморене на телевизора. Куин изчака секунда, за да събере парчетата от експлодиралия си мозък, и после почука.
- Влез, - чу се в отговор.
Като пристъпи вътре, стаята бе облята от синьо сияние, идващо от телевизора. Пейн лежеше на леглото, кожата ѝ бе толкова бледа, че отразяваше сменящите се изображения от екрана.
- Здрасти, - каза тя с неясен глас.
- Исусе… Христе…
- Не, не ме е страх. – Тя се усмихна. Или поне половината ѝ уста се усмихна. – Извини ме, че не ставам да те посрещна.
Той тихо затвори вратата.
- Какво стана?
Попита, макар че вече някак си бе узнал отговора.
- Тя добре ли е? – попита Пейн. – Твоята жена още ли е бременна?
- Така изглежда според тестовете.
- Добре. Това ме радва.
- Умираш ли? – изплю той. И веднага му се прииска сам да се ритне в топките.
Тя се изсмя грубо.
- Не мисля. Но съм много отпаднала.
Краката на Куин го понесоха по килима.
- Е… какво стана?
Пейн се опита да се изправи малко на възглавниците, но след много усилия се отказа.
- Мисля, че губя дарбата си. – Тя изстена, когато размърда краката си под завивката. – Когато дойдох тук за пръв път, можех да сложа ръцете си върху някого и да го излекувам без странични ефекти или със съвсем незначителни. Обаче всеки път, когато лекувам, усилията ме съсипват. А това, което опитах с твоята жена и малкото…
- Почти не те уби, - довърши той.
Тя сви рамене.
- Събудих се на пода до нейното легло. Довлякох се дотук. Мани ме събуди рано и тогава имах енергия. Сега отново клюмам.
- Мога ли да направя нещо?
- Мисля, че имам нужда да посетя светилището на майка ми. – Произнесе думите с абсолютен присмех. – За да се презаредя. Изглежда логично, особено след като там се зароди дарбата ми. Просто трябва да събера достатъчно сили, за да прекося, така да се каже – е, трябва да събера и малко воля. Предпочитам да остана тук долу. Обаче, както изглежда, решението се взема само, без мен. След даден момент трудно преговаряш с физическото си тяло.
Да, той знаеше за какво говори.
- Аз не мога… - Той прокара ръка през косите си. – Не знам как да ти благодаря.
- Когато тя роди, тогава може да ми благодариш. Все още има много неясноти пред вас, които трябва да преодолеете.
„Вече не”, помисли си той. Неговото видение, онова от дверите на Небитието, за пореден път бе на прага да се сбъдне. И този път щеше да стане наистина.