Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Сузан Нипър би могла да изпитва същите чувства, но тъй като всеки път, когато си пробиваха път в тълпата, вниманието й изцяло бе погълнато от стълкновенията с момчета — между нея и въпросната категория хора съществуваше някаква дълбока вражда, която неизменно се проявяваше при контакт помежду им — по всяка вероятност на нея не й бе останало достатъчно време по пътя за мисловна дейност.
След като не след дълго застанаха точно срещу мичмана от другата страна на улицата и зачакаха благоприятния момент, за да пресекат, те отначало бяха малко изненадани, когато видяха пред дома на майстора на корабни уреди едно момче с кръгла глава, извърнало топчестото си лице към небето, и това момче, докато го гледаха, внезапно пъхна в огромната си уста по един пръст от ръцете си и с помощта на това приспособление с удивителна пронизителност изсвири на няколкото гълъба, летящи доста високо над него.
— Най-големият син на мисис Ричардс, мис! — рече Сузан. — Кахърът в живота на мисис Ричардс!
Поли се бе отбила и казала на Флорънс относно възобновените й надежди спрямо нейния син и наследник и Флорънс бе подготвена за тази среща. В първия удобен момент те бързо пресякоха улицата, без повече да съзерцават проклятието в живота на мисис Ричардс. Въпросният любител на спорта, неусетил приближаването им, отново изсвири с всичка сила, а след това, извън себе си от възбуда, извика: „Скитници! Фю-ю-ю! Скитници!“ и това обръщение оказа такова въздействие върху съвестните гълъби, че вместо да се отправят направо към някое градче в Северна Англия, каквито, изглежда, бяха първоначалните им намерения, те започнаха да кръжат и забавят летежа си, при което първородният син на мисис Ричардс ги прониза с ново подсвиркване и повторно извика с глас, заглушаващ уличния шум: „Скитници! Фю-ю-ю! Скитници!“
Той бе внезапно изваден от това състояние на приповдигнатост и върнат на земята посредством сръгването от страна на мис Нипър, което го вкара в магазина.
— Ето по какъв начин проявяваш разкаянието си, а мисис Ричардс се тормози за теб месеци наред! — каза Сузан след сръгването. — Къде е мистър Джилс?
Роб, чийто враждебен поглед, отправен към мис Нипър, се смекчи при вида на Флорънс, допря юмрук до косата си, за да поздрави младата дама, а после отвърна на Сузан, че мистър Джилс бил излязъл.
— Доведи го у дома — заповеднически нареди мис Нипър — и му кажи, че е пристигнала младата ми господарка.
— Не знам къде е отишъл — каза Роб.
— Така ли се разкайваш? — извика Сузан с хаплив укор.
— Ами че как мога да отида и да го доведа, като не знам къде да го търся? — проплака хванатият натясно Роб. — Как може да бъдете толкова неразбрана!
— Каза ли мистър Джилс кога ще се прибере? — обади се Флорънс.
— Да, мис — отвърна Роб и отново допря юмрук до косата си. — Каза, че щял да се прибере рано следобед. След няколко часа, мис.
— Много ли се тревожи той за племенника си? — осведоми се Сузан.
— Да, мис — отговори Роб, като предпочете да се обръща към Флорънс, пренебрегвайки Нипър. — Смея да кажа, че много е разтревожен. Не го сдържа да стои вътре, мис, дори за четвърт час. Не го свърта на едно място даже пет минути. Той непрестанно броди също като… съвсем като скитник — добави Роб и се наведе да надникне през прозореца към гълъбите и понечи да си пъхне пръстите в устата, но се спря навреме, преди да е изсвирил отново.
— Познавате ли един приятел на мистър Джилс на име капитан Кътъл? — запита Флорънс, след като поразмисли за миг.
— Този с куката ли, мис? — осведоми се Роб и красноречиво изви лявата си ръка. — Да, мис. Той беше тук онзи ден.
— Оттогава не е ли идвал? — попита Сузан.
— Не, мис — отговори Роб, като продължаваше да се обръща само към Флорънс.
— Навярно чичото на Уолтър е отишъл там, Сузан — рече Флорънс на прислужницата си.
— В дома на капитан Кътъл ли, мис? — обади се Роб. — Не, не е отишъл там, мис. Защото той ми заръча, ако дойде капитан Кътъл, да му предам колко е бил учуден мистър Джилс, че не е видял капитана вчера и също така ми нареди да задържа капитана, докато той се върне.
— Знаете ли къде живее капитан Кътъл? — запита Флорънс.
Роб отвърна утвърдително и като се приближи до омазнената пергаментова книга върху тезгяха, прочете на глас адреса.
Флорънс отново се обърна към прислужницата си и започна тихичко да се съветва с нея, а ококореният Роб, не забравил тайното поръчение на своя покровител, се взираше и ослушваше. Флорънс предложи да отидат до дома на капитан Кътъл, да чуят от неговата уста какво мисли той по въпроса за липсата на всякакво известие относно „Син и Наследник“ и ако могат, да го доведат, за да утеши чичо Сол. Отначало Сузан леко се възпротиви поради голямото разстояние, но след като господарката й спомена за наемна карета, тя оттегли своето възражение и даде съгласието си. Те обсъждаха въпроса в продължение на няколко минути, преди да стигнат до горното решение, а през това време опуленият Роб оглеждаше и двете говорещи, като накланяше ухо към всяка една поред, сякаш бе назначен за арбитър на спора.