Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Проблемите идваха предимно от Китай.
Цената на работната ръка, доскоро най-евтината, скачаше с 10% всяка година и мнозина производители се ориентираха към други страни. Виетнам беше новата примамлива дестинация. Чудесно, само че трябваше да се отиде дотам, да се запознае с обичаите, да понаучи езика, да започне от нулата, да учи всичко от а-б!
Другият проблем с Китай: фалшификатите. Един завод се пръкна точно до неговия и започна да копира неговите модели и да ги продава на по-ниски цени на конкуренти от Европа. Беше протестирал, но го дадоха на съд, под претекст че той бил копирал! Не само това, но и изискванията на френските митници, които измисляха всяка година нови норми за сигурност спрямо китайските стоки. Наложи му се да поръча да му изработят картонени и дървени палети, специално обработени, за да се избегнат епидемиите.
Кризата удари и китайците. Много заводи затваряха врати поради липса на поръчки. Или фалираха, защото американците не плащаха стоката. Затваряха и забравяха да платят дълговете си. Шефовете им се изпаряваха и човек не можеше да разчита на китайския съд, за да ги открие.
Вече се задъхваше…
Прави опити да се прехвърли в Русия, отвори завод, изпрати прототипи за производството, направи крупни финансови инвестиции. Всичко изчезна за броени дни! Дори декоративните растения от фоайето! Нищо не откриха и когато случайно зърна отговорника, когото лично той бе назначил, мъжът премина на отсрещния тротоар, за да не се срещнат очи в очи. Не можеше да се бори сам-самичък. Русия се бе превърнала в Дивия запад. Колтът беше законът.
Не можеше и да свие бизнеса — само големите предприятия оцеляваха. Малките затваряха врати едно по едно.
Ясно осъзнаваше, че погледът му не е вече толкова остър. Умората, годините, желанието да мързелува… На следващия си рожден ден щеше да духне шейсет и девет свещички. Вече не беше млад, независимо че се чувстваше в отлична форма…
Един мъж не е стар на шейсет и девет, повтаряше си той, за да убеди сам себе си. Изобщо не е стар. Спомни си баща си на неговата възраст и се сравни с него. Изсушена, спаружена ябълка, на това бе заприличал баща му! Пожълтял и набръчкан, със свити устни и хлътнали страни, защото беше останал без зъби, с увиснали потъмнели клепачи. А от него струяха живот и енергия. Въпреки че се задъхваше, изкачвайки стълбите… Миналата седмица се почувства зле точно преди да стъпи на площадката на третия етаж. Вкопчи се в парапета и прекрачи следващото стъпало, притиснал сърцето си с ръка.
Не каза нищо на Жозиан.
Главата му се замая, сърцето му се сви, прониза го странна болка отдясно, закова се на място, вдигнал единия крак във въздуха, докато дишането му се нормализира, после бавно продължи нагоре, броейки стъпалата, за да изчезне световъртежът. Не! Нямаше да отиде на лекар. С тези хора винаги става така, че влизаш при тях здрав, а излизаш с краката напред. Баща му, макар и спаружен като стафида, доживя до деветдесет и две години, без да стъпи при доктор! Зъболекарят беше единственият медик, когото посещаваше. И то само защото се забавлявал в неговата компания, тъй като той бил веселяк, добряк, ценител на хубавите вина и страстен почитател на красивите жени. Не искаше да чуе за другите доктори и си живееше много добре.
Сърцето му никога не се обаждаше, когато беше в леглото е Душката. Никакво задъхване… Според мен това е за предпочитане пред най-ефикасната електрокардиограма, не съм ли прав?