Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Че ти е рано, не е вярно, но за другото си прав — въздъхна старецът. — Една къща стига. Като идем в Истанбул, тогава ще мислим.

Истина бе, че приближавахме и към къщата му. Споменах ти за румънката, ама не си прави извода, че главно с курварлък съм се занимавал. Сеид ефенди ме беше впрегнал здраво, а да му служа не ми тежеше. Пък и по-лесно е да разпиляваш един имот, отколкото да го събираш. Много конци теглех направо от кантората, но често пътувах и до Адана, и до мината. Какво правехме двамата обаче, няма да ти разправям в подробности. Само ще кажа, че намерението му не можеше да се крие дълго. Като продадохме първо тухларната, мнозина се досетиха.

— Гаргите се молят Богу да мрат конете — рече тогава Сеид ефенди. — Ще видиш какво ще стане…

Тъй беше — где що имаше тлъста врана наоколо, долетя и кацна при нас. Ще падне ли лесна плячка? И ако досега бяхме бавили, сега трябваше да бързаме. Едно след друго тръгнаха корабите, мината, складовете. Тях всъщност Сеид ефенди остави на своите подбрани хора, част от разплащането беше отложено. То и без туй много суха пара се събираше. Къде я дяваше, как я нагласяше, си оставаше само негова работа. Не си пъхах носа в тоя ъгъл, но предполагах, че в банките седеше, дето я превеждаха купувачите, че може би ценни книжа придобиваше Сеид ефенди чрез същите банки. Не съм го питал, сам той веднъж зачекна разговор.

— На сух клон седим — вика, — дано не стане сакатлък, докато яхнем здрав чатал.

— Какъв чатал? — недоумявам.

— Троен — подсмихва се старецът в брадата си. — Евреите са патил народ. Всичко им се е случвало. От дърт евреин съм чувал как се разполага богатство за сигурност.

— Кажи, моля те! — светнаха ми очите, сякаш златна река течеше през двора ми.

— На три се дели — продължи той някак като на шега. — Едната част държиш в недвижимости, втората — в чисто злато, а последната третинка в ония пари, дето най се тачат по света. Ако гледаш сегашното дередже, трябва да са швейцарските франкове.

— И какво?

— Ами такова — завърши той, — че поевтинеят ли парите, златото поскъпва. Падне ли златото, вдигат се имотите.

Може би Сеид Османоглу и дотогава бе разпределял богатството си по подобен начин, но за недвижимостите със сигурност знам, че всичко продаде, без нищо да придобие. Къща щеше да купува, разбира се, в Истанбул. Преди да тръгнем, зетьовете бяха наели за него и Асие ханъм някогашен бейски сарай на брега на Босфора. С градината му, с пристана му на морето, с готовите слуги. Само обувките си да свалиш и да влезеш за живеене. И снимка бяха пратили да видят старите какво е чудо и красота. Само че Сеид ефенди искаше сам да избере последния си дом и дали тая къща щеше да вземе, или нещо друго, не беше решил.