Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Същият оня италианец, техникът на тухларните пещи, живееше от години в Анталия със семейството си. Госпожата му буйна, фантазьорка, от неизразходвани сили кипи като захлупена тенджера. От нямане на работа тая жена беше устроила нещо като пансион в наетата от тях къща. Трима души пуска под наем — в цената влиза и закуската. Ако дириш нещо допълнително, вечер макарони може да ядеш и разредено вино да пиеш. Ама от квартирантите се иска обезателно да са европейци. Додеял й турският свят, а седнем ли ние на масата, все едно Европа се пренасяла при нея. И това радваше женицата, всичко на Флоренция й заприличвало. Да ти призная, мен в началото не ме приемаше за Европа и леко се цупеше. Но Сеид ефенди ме препоръчал, не може да му строши хатъра. Като мина време обаче, тъй свикна с мен, така й харесах, че на раздяла увисна на врата ми, не ме пуска, реве като магарица. Италианеца чак нервите го хванаха и не знам дали след туй не й чете конското евангелие.

Като казвам, че сеньора Паола беше буйна жена, не намеквам да съм въртял буйна любов с нея. Галантен бях, ухажвах я — и толкова. Е, и малко отгоре… По друга пътечка дирех женска компания. В града, на петдесет метра зад кметството, имаше един полутаен бардак. Тоест, не пускат всекиго вътре, изключено е да нахлуе пиян моряк с бутилка в ръката. Бардак за местно употребление. Солидност се иска, за да влезеш, поръчителство и съответна платежоспособност. Тия условия не ме затрудняваха като служител на Сеид ефенди и за два-три месеца прошарих всичките му стаи.

В една се задържах повечко. Там бе работилницата на двайсетина годишно девойче, представяха го за французойка. Мадмоазел Мариет. Едно, че ми допадна сладураната и второ — смятах, че като си кажем туй-онуй през почивките, ще си упражнявам френския. Така и правехме, говори ми тя на великия език, ала скоро усетих, че и на нещо друго набляга. Разкри се конспирацията, защото Мариет спадаше към французите, колкото аз към шведите. Влахкинче беше момичето, комшийка от север. И бъркаше като миш-маш френския с румънския. Тоя факт промени учебните ми планове, но на основния мой мерак не се отрази. Пак само нея търсех. Понякога обаче мадам долу в салона ми казва, че тоя ден Мариет е неразположена или че си е взела почивка. Каква ти почивка за такава ударничка! Схващах аз, че някой от кметството ме е преварил, но нищо не можех да сторя. Единствено се дразня и ревнувам.

И реших да я откупя от бардака. С нейно съгласие, разбира се. Лекомислено беше момичето, както и аз в случая. Освен това, не стана лесно, защото отскоро я бяха довели в Анталия. Бардаците са като кината или театрите. Не може все един филм да гледаш или едно представление. Репертоарът иска обновление. По тая причина сутеньорите въртят своята стока от град на град и от държава в държава. И както на премиера билетите са по-скъпи, тъй цената на изпълнителките в началото е по-висока. Ето защо мадам се заинати, пазарлък подхвана за Мариет. Толкова пари нямах накуп в момента, наложи се да посегна към стратегическия резерв. Прибавих жълтиците на Караканьоти, свърших делото. От разбойник взех това злато, за курва го дадох. Помниш как в уста го изнесох от водата подобно ловно куче патица. Но повлякох госпожицата след себе си като шарена торба, настаних я в самостоятелна квартирка.