Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Фейа-корите идват насам — каза Мишани и вятърът мигом поде думите й и ги отнесе надалеч. Тя вдигна поглед към небето, където луните се приближаваха застрашително една към друга. Големи перести облаци се носеха стремително към точката, където нощните светила щяха да се срещнат, сякаш засмукани от невидима сила. Мишани почувства как сетивата й сякаш се огъват и се обтягат до краен предел — лунната буря щеше да се разрази всеки момент.
— Зная — отвърна Лусия.
Дъждът се усили, а вятърът зафуча още по-бясно. Скръбните стенания на фейа-корите ставаха все по-отчетливи с всяка изминала минута.
— Лусия… — прошепна Мишани.
— Не още — каза девойката.
— Вече са съвсем близо, Лусия.
— Не още.
Изведнъж въздухът бе раздран от чудовищен писък и Мишани потрепери; в следващия миг назъбеното копие на пурпурна светкавица озари нощта, а небето избухна от титаничен грохот. Вятърът нададе пронизителен вой, а дъждовните капки ги зашибаха болезнено. Лусия вирна брадичка нагоре, за да почувства цялата мощ на пороя, а високо над главите им луните оформиха неравен триъгълник, около който бясно танцуваха опърпани облаци.
Очите на престолонаследничката внезапно се отвориха.
— Сега — каза тя.
Двадесет и осма глава
Хората, които се намираха около Лусия, се отдръпнаха от нея с ужасени възгласи, когато девойката най-накрая призова духовете в пълната им мощ. Дори Мишани отстъпи назад, потресена от онова, което видя на мястото на престолонаследничката. Физически си беше същата, ала излъчването й вече не беше чисто и невинно, а демонично и даже зловещо. Въздухът бе натежал до такава степен, че едва се дишаше, и имаше вкус на желязо. Мишани се огледа наоколо и забеляза, че не само Лусия се беше променила; лицата на войниците изглеждаха злобни и изпити, а изрисуваните лица на Сестрите бяха изкривени от ненавист. Незнайни гласове шептяха кошмарни неща в ушите й, а във въздуха се носеха тъмни силуети. Присъствието на духовете изкривяваше възприятията, а историята не помнеше подобно стълпотворение на призрачни създания.
Лусия стоеше неподвижно с отпуснати покрай тялото си ръце, а лицето й продължаваше да бъде обърнато към бичуващите я дъждовни капки, сякаш от небето се сипеше някакъв успокояващ балсам. Беше подгизнала до мозъка на костите си. Мишани трябваше да положи огромни усилия, за да се задържи на мястото си под напора на вятъра. Тя заслони очи с ръка и надзърна боязливо. От дрехите на Лусия се издигаше пара, която постепенно се сгъстяваше; на чернокосата жена й трябваше известно време, докато осъзна какво всъщност се случваше.
Нещо излизаше от тялото на престолонаследничката.
Ксхианг Ксхи се издигна над главата й като крилете на някакъв митичен демон — гигантска белезникава сянка, чиито източени пръсти засилваха още повече сходството с някакъв кошмарен прилеп. Издълженият му силует бе прикрепен към долната част на гърба й като отвратителен инкубус,6 разперил над нея зловещите си ръце. Лицето му представляваше неясно петно, а точните му размери бяха невъзможни за определяне, защото обликът му се менеше при всеки различен зрителен ъгъл. Войниците се свиха изплашено, а някои побягнаха, защото не можеха да понесат бремето на присъствието му.
Мишани също щеше да избяга, но не можеше да изостави Лусия. Бе се зарекла да не се отделя от престолонаследничката, която някога й беше като сестра, ето защо остана, впримчена между чувството за дълг и ужаса.
Фейа-корите нададоха чудовищен вой, който отекна с такава сила, че мечовете на бойците се раздрънчаха в ножниците. Демоните на покварата бяха усетили появата на съперника си и му отправяха предизвикателсто.
Ксхианг Ксхи вдигна ръце и разпери издължените си пръсти; Лусия отвори уста и ответният рев, който се изтръгна от дробовете й, проехтя като гръмотевична експлозия. Тя разтърси околните хълмове, а Мишани залитна и затисна ушите си с длани, докато се опитваше да запази равновесие.
Армиите утихнаха и артилерията замлъкна. Нощта стана още по-тъмна, когато пелената от облаци закри трите луни. Самата земя потрепери и от недрата й се надигна някакво глухо боботене, което ставаше все по-силно и по-силно. Вятърът се превърна в истински ураган, който поваляше хората, и двете армии бяха обхванати от безредие. Мишани падна на колене в калта, привеждайки се към земята, а телохранителите на Лусия се крепяха един друг, за да останат прави. Само Сестрата се държеше тъй, сякаш нищо не се беше случило — вилнеещият вихър сякаш я заобикаляше, без да я засегне.
6
В митологията — зъл дух, който изсмуква жизнените сили на жертвата, докато спи — Б. пр.