Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Тя се усмихна.
— Хтхре — рече, този път с по-голяма увереност.
Той отмести поглед настрани.
— Просто стар обичай. Нищо повече.
Те изпълзяха от водата и поеха по широкия коридор. След толкова много време, прекарано в тъмнина, топлото, огнено сияние в дъното на тунела ги изпълваше с тревога. Напредваха бавно, прилепили длани до обшитите с метални плочи стени, споени заедно посредством някаква незнайна за тях наука. Когато наближиха източника на сиянието, се оказа, че това не е стена, а стръмен склон, подобен на вертикален улей — най-вероятно се намираха в основата му. Те погледнаха нагоре, ала не можаха да различат нищо, защото над главите им цареше пълен мрак. Стените на улея ги обгръщаха и нищо не им подсказваше какъв е източникът на аленото сияние.
При по-внимателния оглед забелязаха металната стълба, прикрепена към стръмния склон.
Кайку започна да се изкачва. Нямаше какво друго да сторят. Тсата остана долу, а стичащата се от дрехите му вода се събра в локвичка около обувките му. Изведнъж на Кайку й се прииска да имаше някакъв начин да вземе пушката със себе си, без да намокри барута — присъствието й щеше да й подейства успокояващо, въпреки че от оръжието едва ли щеше да има някаква полза, ако ги разкриеха.
Тя достигна върха на стълбата и стомахът й внезапно се сви, когато пред очите й се разкриха гигантските размери на мината на Чаросплетниците.
Изгърбеният купол на вещерското съоръжение не беше, както бе очаквала девойката, таван или някакво друго помещение; по-скоро това беше покривът на колосална шахта, която се спускаше стотици метри надолу в мрачната бездна. Самите стени на мината не бяха равни — колкото по-надолу се спускаше тя, толкова по-назъбени и грапави ставаха те. Широки первази ги опасваха, а издигащите се високи колони изглеждаха нищожни на фона на величествените мащаби на цялото съоръжение.
Улеят, по който Кайку се беше изкатерила, излизаше на ръба на голям полукръгъл перваз, където бяха монтирани две големи колела, на чиито шипове бяха закачени вериги. Към тези вериги бяха прикрепени големи кофи, които загребваха вода от дълбините на мината и се издигаха нагоре, изливайки водата в голям метален резервоар, след което отново се спускаха надолу.
Сиянието в основата на улея се излъчваше от метални фенери и стълбове, на чиито върхове горяха димящи пламъци, каквито Кайку не беше виждала преди. Те отделяха много повече пушек от нормалния огън — гъсти, черни кълбета задушлив дим, които се издигаха плавно нагоре, насищайки въздуха с нетърпимо зловоние. Девойката осъзна, че тъмнината над главата й не се дължеше толкова на липсата на светлина, колкото на кълбящия се мазен пушек, който бавно се процеждаше в околната атмосфера през процепите в купола на съоръжението.
Множеството колони и тераси, осеяли грапавите стени на кратера, бяха свързани помежду си посредством гъста мрежа от проходи, въжени мостове и стълби, увиснали като паяжини в гигантската мина. Кайку забеляза, че с помощта на метални и дървени подпори Вещерите бяха изградили и алеи, по които се движеха каруците, изгребващи пръстта от земните недра. Въжени асансьори проскърцваха и се спускаха в дълбините, осветени от припламването на огромните бумтящи пещи, а от самата скала изригваха буйни водопади, изчезващи в дълбините на пропастта. Кайку забеляза малки къщурки, скупчени една до друга, някои от които се издигаха на върха на площадки, поддържани от каменни колонади. Младата жена преглътна; в шахтата беше доста горещо, а и в устата си усещаше неприятен металически привкус.
Тя се взираше, онемяла от ужас и изумление, в чудовищното творение на Чаросплетниците. Никога през живота си не беше виждала толкова много метал на едно място; с какви ли ковачници разполагаха Вещерите? Какви ли неща се бяха случвали през тези двеста години в сърцата на манастирите им, където Майсторите изработваха техните Маски? Що за наука бе създала тези метални фенери или съскащите, димящи приспособления, които се движеха сами, без нещо, което да ги захранва.
Тя усети как нещо я докосва по лакътя и подскочи, ала това бе ръката на Тсата.
— Тук лесно могат да ни забележат — каза той, а в очите му проблясваха пламъчета на отвращение и гняв, докато наблюдаваше страховитата сцена. — Да се махнем оттук.
За Кайку беше истинско облекчение да изпълни молбата му.
Те изпълзяха от улея и се промъкнаха настрани по полукръглия перваз, където се притаиха сред сенките. Големите метални фенери не бяха достатъчно, за да разпръснат мрака из цялата мина, което се отразяваше благоприятно на Кайку и Тсата. Те се взираха съсредоточено в гигантския кратер, търсейки следи от някакво чуждо присъствие, ала не забелязваха нищо. Мината сякаш бе изоставена.