Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Мислех, че винаги е била там, от зората на времето, много преди това да стане манастир – не се стеснявах да любопитствам за възрастта му.
– Аз бях в Ирландия само през последното хилядолетие. Преди това бях... на други места. Доволна ли си, госпожице Лейн?
– Едва ли – чудех се защо беше избрал Ирландия. Защо мъж като него би останал на едно място? Защо да не пътува? Дали му харесваше да има „дом“? Предполагах, че дори мечките и лъвовете имаха бърлоги.
– Тя каза, че Книгата е убила всички от Убежището. Нямах представа какво е Убежището по онова време. Опитах се да използвам Гласа върху нея, но тя постоянно губеше съзнание. Нямах нищо, с което да се погрижа за раните ù. Мислех, че тя е най-добрата ми възможност да проследя Книгата, затова я настаних в колата и я откарах при приятелката ù. Но докато стигнем до там, тя беше изпаднала в кома.
– И това е всичко, което ти е казала?
– След като осъзнах, че няма да излезе от комата, продължих. Нямах желание да оставям следата да изстине. Имах конкуренция за елиминиране. Шинсар Дъб беше забелязана за първи път, откакто човекът се е научил да поддържа писмени хроники. И след нея бяха тръгнали други. Трябваше да ги убия, докато все още знаех къде са. По времето, когато се върнах в Девъншир, тя беше мъртва и погребана.
– Разрови ли...
– Кремирана.
– О, колко удобно! Разпита ли Тели? Използва ли Гласа върху нея и баба ù?
– Я виж кой е безскупулен сега! Те бяха изчезнали. Наемах детективи да ги търсят от време на време. Бабата умря преди осем години. Така и не успяхме да открием внучката.
Подбелих очи.
– Да, смърди наистина. Това е единствената причина, поради която вярвам, че ти не си кралят. Твърде много хора са положили огромни усилия, за да скрият някои факти. Не виждам защо биха го направили за някое Фае, особено шийте зрящите. Не, тук е имало нещо друго.
– Каза, че е една от многото причини.
– Списъкът е безкраен. Помниш ли как изглеждаше, когато дойде тук? Наистина ли мислиш, че той харесва розово? Или тениски с надпис „Аз съм СОЧНО момиче“?
Погледнах го. Ъгълчетата на устните му трепкаха.
– Просто не виждам най-страшния от Фае да носи подхождащи си прашки и сутиен с малки розови и пурпурни апликации на цветя.
– Опитваш се да ме разсмееш – сърцето ме болеше. От мисли какво да правя за Дани. От ярост към Роуина. От яд към мен самата, че бях подвела всички тази нощ. В мен имаше възел от емоции.
– Но явно не се получава – каза той, докато влизахме под свода на „Книги и дреболии Баронс“. – Ами това? – той ме издърпа отново на улицата и обви главата ми с ръце. Мислех, че ще ме целуне, но той изви главата ми назад, за да погледна нагоре.
– Какво?
– Табелата.
На табелата, люлееща се от полирания месингов пилон, пишеше: РЪКОПИСИ И РАЗНИ МАККАЙЛА.
– Шегуваш ли се? – избухнах. – Моя ли е? Но ти каза, че това е последната ми възможност с теб!
– Така е – той пусна главата ми и се отдалечи. – Може да бъде откачена толкова лесно, колкото беше окачена.
Моята табела. Моята книжарница.
– А Ламборгинито? – казах обнадеждена.
Той отвори вратата и пристъпи вътре.
– Не ме притискай!
– Ами Вайпърът?
– Никакъв шанс.
Влезнах след него. Добре, можех да се справя без колите. За момента. Книжарницата беше моя. Чувствах, че се задушавам. МОЯ с всички главни букви, точно като на надписа.
– Баронс, аз...
– Не ставай банална! Не беше заради теб.
– Просто щях да ти благодаря – казах сърдито.
– За какво? Аз се махам. Смених табелата, защото не планирам да остана тук още дълго. Няма нищо общо с теб. Това, което искам, е почти недостъпно. Лека нощ, госпожице Лейн!
Той изчезна в задната част на магазина. Не знам какво бях очаквала.
Всъщност, знам. Очаквах да се опита да ме вкара в леглото отново.
Баронс винаги е бил предвидим в отношението му към мен още от деня, в който го срещнах. Първоначално използваше забележки за секс, за да ме накара да млъкна. После използва секс, за да ме събуди. След като вече не бях При-я, беше започнал отново да използва забележки за секс, за да ме дразни. Принуждавайки ме да си спомня колко близки бяхме някога.
Бях започнала да разчитам на това, както и на всичко друго, свързано с него.
Намек и покана. Вечни като дъжда в Дъблин. Аз бях тази, която опасният лъв облизваше. И ми харесваше.
Тази вечер, когато ме беше отвел до книжарницата, той говореше и споделяше информация толкова свободно, че аз усетих нещо ново и топло да разцъфва между нас. Когато ми показа знака, се разтопих.