Разкритието на древния ръкопис

Поклатих глава и разпръснах мрачните мисли.

Къде би отишъл Баронс, за да бъде сам, да се отпусне, може би да спи? Отвъд досега на всички. В силно защитено Сребро.

Ароматът му все още висеше във въздуха, когато претършувах кабинета му.

Чувствах се безскрупулна и уморена да играя по правилата. Не знаех защо трябваше да има някакви правила между нас. Изглеждаше абсурдно. Той беше в моето пространство, откакто го срещнах, по-голям от живота, с наелектризиращо присъствие, разтърсваше ме, държеше ме само от едната страна на лудостта.

Грабнах едно от многото му антични оръжия и разбих заключените чекмеджета на бюрото му.

Да, щеше да види, че съм ги разбила. Не, не ми пукаше. Можеше да опита да си изкара яда на мен. Аз имах мой собствен дял.

Той имаше папки за мен, за родителите ми, за МакКейб, за О’Баниън, за хора, за които никога не бях чувала, дори за собствените му мъже.

Имаше сметки от десетки различни адреси в много различни страни.

В най-долното чекмедже открих мои снимки. Купове и купове снимки.

В „Кларин“, излизайки в росната дъблинска утрин, загорели крака блестяха под късия ръб на любимата ми бяла пола, дългата руса коса се вееше на висока конска опашка.

Вървя през моравата на колежа Тринити и срещам Дани за първи път до фонтана.

Слизам по стълбите от апартамента на Алина и излизам на улицата.

Промъквам се по задната уличка и гледам изоставените коли на О’Баниън сутринта, в която бях осъзнала, че Баронс беше изключил всички светлини и беше позволил на Сенките да завземат периметъра, поглъщайки шестнайсет мъже, за да убие едничкия, който беше заплаха за мен. В очите ми имаше шок, ужас и нещо, което несъмнено приличаше на облекчение.

Бия се гръб в гръб с Дани, алабастрови меч и копие проблясват в мрака. Имаше цяла серия от тези снимки, направени от някой покрив. Аз горях, лицето ми сияеше, очите ми бяха присвити, а тялото ми беше подготвено за това, което правех.

През предния прозорец на книжарницата, прегърнала татко.

Свита на дивана в задната част на КДБ, ръцете свити до гърдите. Без грим. Изглеждах на седемнайсет, малко изгубена и напълно уязвима.

Марширувам към управлението на Гарда с Джейни. Отправям се към книжарницата без фенерчета. Не съм била в опасност онази нощ. Той е бил там, грижел се е да оцелея, каквото и да е идвало към мен.

Никой никога не ми беше правил толкова много снимки преди. Дори Алина. Беше уловил най-леките ми емоции с всяка снимка. Той ме е наблюдавал, винаги ме е наблюдавал.

През прозореца на селска къщурка, докосвах лицето на Нана, опитвайки се да се вмъкна в мислите ù и да видя майка си. Очите ми бяха наполовина затворени, чертите ми бяха изопнати от концентрация.

Още една снимка от покрив. Дланта ми беше върху гръдта на Сивата жена и настоявах да възстанови Дани.

Имаше ли нещо, което той не знаеше?

Оставих снимките да паднат в чекмеджето. Чувствах се замаяна. Беше видял всичко – доброто, лошото и грозното. Никога не ми беше задавал въпроси, освен ако не мислеше, че аз се нуждая да разбера отговорите. Никога не ме беше белязвал с удобни етикети, нито се беше опитвал да ме натъпка в кутия. Дори когато имаше достатъчно етикети, които можеха да ми бъдат лепнати. Аз бях каквото бях в този момент, той го харесваше и само това имаше значение за него.