Разкритието на древния ръкопис

Сестра ми. Видял е Алина при Тели.

– И мислиш, че аз не съм Ънсийли кралят?

– Мисля, че не разполагаме с всички факти.

Доплака ми се. Моята бавна ерозия беше започнала в деня, в който бях стъпила на Изумрудения остров. Бях пристигнала като обичаната дъщеря на Джак и Рейни Лейн и като сестра на Алина. Бях приела, че съм осиновена. Бях въодушевена да открия, че имам ирландски корени. А сега Баронс потвърждаваше, че не съм О’Конър. Бил е там, когато Айла е умряла, а тя е имала едно дете. Нищо чудно, че Риодан беше толкова сигурен. Нямаше нищо друго, което да подсказва произхода ми, освен живот от невъзможни сънища, тъмница от невъзможно знание, една зла Книга и един страховит Ловец с обезпокоителна привързаност към мен.

– Какво се случи онази нощ в манастира? Защо ти беше там?

– Бяхме дочули нещо. Приказки из провинцията. Клюки на стари жени. Научих се да слушам старите жени, да чета тях преди да погледа вестника.

– Но се присмя на Нана О’Райли.

– Не исках да се върнеш и да разровиш по-дълбоко.

– Защо?

– Щеше да ти каже неща, които не исках да знаеш. Тя щеше да ти даде име за мен – той спря, после сдъвка следващите думи: – Неточно. Но име. А тогава ти се нуждаеше от имена.

– Мислиш, че сега не се нуждая? – Прокълнатия го беше нарекла тя. Чудех се защо.

– Ти се учиш. Манастирът беше в центъра на приказките. Бях го наблюдавал от седмици, опитвайки се да намеря път навътре, без да задействам защитите им. Умна работа. Те усещаха дори мен, а мен нищо не ме усеща.

– Каза „ние“ бяхме дочули нещо. Мислех, че работиш сам. Кои бяха тези „ние“?

– Така е. Но във времето Книгата е издирвана от десетки други. Тя беше Светият Граал за определен тип колекционери. Магьосник в Лондон, който накрая получи копия от някои страници онази нощ. Гангстери. Набедени крале. Следвахме едни и същи следи, зървахме се понякога, отбягвахме се, когато мислехме, че другият може да се окаже ценна следа някой ден, въпреки че никога не съм виждал Келтърови. Подозирам, че кралицата е разчиствала след тях, че е държала „скритата си мантия“ добре скрита.

– Значи си бил извън манастира?

– Нямах представа, че нещо става вътре. Беше тиха нощ, като всяка друга, в която го бях наблюдавал. Нямаше суматоха. Нямаше стрелба или бъркотия. Книгата се е измъкнала в нощта незабелязана или е изчакала и е напуснала по-късно. Бях разсеян от жена, която се измъкваше от прозорец в задната част на манастира и се придържаше към стените. Беше намушкана и беше тежко ранена. Отправи се право към мен, сякаш знаеше, че ще бъда там. „Трябва да ме измъкнеш от тук“ – каза тя и настоя да я закарам при Тели Съливан в Девъншир. Според нея съдбата на света зависела от това.

– Не мислех, че ти пука за съдбата на света.

– Така е. Тя беше видяла Шинсар Дъб. Попитах я дали Книгата е още в манастира, а тя каза, че е била, но вече не е. Онази нощ научих, че проклетото нещо е било на практика под носа ми през последните хиляда години.