Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Какъв ужасен, празен живот щеше да бъде това!
– Алина, какво да правя? – Боже, липсваше ми! Липсваше ми, сякаш беше вчера. Вдигнах се от леглото, грабнах раницата си, отпуснах се с кръстосани крака на пода, издърпах един от албумите ù със снимки и отворих слънчевожълтата корица.
И ето я с мама и татко при завършването на колежа.
После снимка, на която сме на езерото с група приятели, пием бира и играем волейбол, сякаш ще живеем вечно. Млади, толкова проклето млади. Била ли съм изобщо толкова млада?
Сълзи пълзяха по бузите ми, докато разгръщах страниците.
На следващата тя беше на моравата на колежа Тринити с нови приятели.
В пъбове. Танцува и маха на камерата.
Ето го Даррок, гледаше я, погледът му беше собственически, горещ.
На тази тя го гледаше, напълно уязвима. Задържах дъх. Мравки запълзяха по ръцете и врата ми.
Тя го е обичала.
Можех да го видя. Познавах сестра си. Била е луда по него. Той я е карал да се чувства така, както Баронс ме караше да се чувствам. По-голяма, отколкото би могла да бъде, по-голяма от живота, запалена от възможностите, в екстаз да диша, нетърпелива за следващия миг, в който ще бъдат заедно. Била е щастлива в тези последни месеци. Толкова жива и щастлива.
А ако беше продължила да живее?
Затворих очи.
Познавах сестра си.
Даррок беше прав. Тя щеше да отиде при него. Щеше да намери начин да го приеме. Да го обича, въпреки всичко. Ние сме толкова фатално дефектни.
Ами ако... ако любовта ù го беше променила? Кой може да каже, че е невъзможно? Ами ако беше забременяла и внезапно се беше появило бебе Алина, безпомощно и розово, и гукащо? Можеше ли любовта да изглади ръбовете му, нуждата му от отмъщение? Правила е велики чудеса. Може би не трябваше да мисля за нея като за нещо дефектно, а като за рязко придръпване, което би могло да промени изхода към по-добро? Кой би могъл да каже?
Обърнах страницата и бузите ми пламнаха.
Не трябваше да гледам. Не можех да спра. Те бяха в леглото. Не виждах Алина. Тя държеше фотоапарата. Даррок беше гол. От този ъгъл съдех, че Алина е върху него. От изражението на лицето му знаех, че е свършвал, когато го е снимала. И можех да го видя в очите му.
Той също я беше обичал.
Пуснах албума и замръзнах седнала, взирайки се в пространството.
Животът беше толкова сложен. Беше ли тя лоша, защото го е обичала? Беше ли той зъл, защото беше искал да си върне това, което му е било отнето? Не бяха ли кралят и наложницата движени от същите мотиви? Не бяха ли тези мотиви това, което караше хората да вървят напред?
Защо кралицата просто не беше оставила краля да има жената, която обича? Защо кралят не беше успял да приеме да бъде щастлив за един човешки живот? Какво щеше да се случи с Ънсийли, ако никога не бяха затваряни? Щяха ли да станат като Сийли двора?
Ами ние с моята сестра? Щяхме ли наистина да обречем света на гибел? Възпитание или природа – какво бяхме ние?
Накъдето и да погледнех, виждах само оттенъци на сивото. Черното и бялото не бяха нищо повече от възвишени идеали в умовете ни, стандарти, според които се опитвахме да съдим за нещата и благодарение на които откривахме мястото си в света. Доброто и злото в техните най-чисти форми бяха недостижими и завинаги оставаха извън способността ни да ги задържим в ръка като всяка Фае илюзия. Можем само да се прицелваме в тях, да се домогваме до тях и да се надяваме да не се изгубим в сенките, защото няма да можем повече да видим светлината.
Алина се беше опитала да постъпи правилно. Аз също. Тя не беше успяла. Щях ли и аз да се проваля? Понякога ми беше трудно да преценя кое е правилно и кое грешно.
Чувствайки се като най-долния воайор, посегнах към албума, дръпнах го в скута си и започнах да обръщам страницата.
Тогава го почувствах. Джобът беше твърде дебел. Имаше нещо зад снимката на Даррок, който се взира в Алина, сякаш тя е неговия свят, докато свършва в нея.
Измъкнах снимката с треперещи ръце. Какво щях да намеря скрито тук? Бележка от сестра ми? Нещо, което да ми каже повече за живота ù, преди да умре?
Любовно писмо от него? От нея?
Издърпах къс стар пергамент, разгънах го и нежно го изгладих. Имаше писано от двете страни. Обърнах го. Едната страна беше запълнена от горния до долния край. Другата имаше само няколко реда.