Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Чакайте! Възбраната отслабва. Ще ми покажеш ли как да възстановя равновесието между световете?
„Трябва да прехвърлиш машината тук. Не може да бъде постигнато другаде.“
А през това време Стената на Възбраната се мяташе напред-назад в залата и с всяко движение грохотът разклащаше града като земетръс. По една странична стена плъзнаха пукнатини. С оглушителен звън и трясък се срути стълба.
— Не се прехвърляй — помоли Каран. — Не мога да задържа връзката толкова време. Ще се озовеш в капан там.
— Длъжна съм. За това съм предназначена. Не губи Пътя от поглед, каквото ще да става.
Без да слуша повече молбите на Каран, Мейгрейт закрепи трупа на Рулке в машината с безумната надежда, че кароните биха могли да направят нещо за него. Само стрелна с поглед Каран още веднъж и побутна ръчките. Кълбото стана прозрачно. В него нахлу гледка от някаква местност, но разкривена като отражение по вътрешните му стени. Каран зърна мрачна равнина, осеяна с постройки като пораснали от земята купчини мехури. Навсякъде изригваха вулкани и лавата се стичаше да погълне сградите.
Мейгрейт извика силно от болка, после изчезна заедно с машината. Кълбото се проясни и в него отново се показаха кароните. С гръмовен тътен машината се появи насред тяхната зала. Огромната маса, около която седяха, се нацепи на трески, но никой не се стъписа.
— Благодаря ти — промълви Ялкара и невъзмутимо изтръска парчетата от лицето и ръцете си. — Това творение ще бъде паметник, храм и гробница на Рулке. Няма да се свираме плашливо тук, докато измрем. Да знаеш, че си последният от своята раса, е най-страшната мъка. Ще се хвърлим задружно във вечната нощ. И ще вземем машината в пустотата.
— Първо ми покажете как да възстановя равновесието — натърти Мейгрейт.
— Не можеш да му повлияеш с машината! — обадиха се един през друг кароните. — Ти си инструментът. Ти трябва да го направиш.
— „Равновесието ще бъде възстановено, но инструментът ще бъде изгубен“ — напомни им Каран по мисловната връзка.
— Изгубен за Сантенар! — подчерта Ялкара. Кароните обясняваха на Мейгрейт какво да направи.
— Ще ти бъде тежко — предупреди Ялкара. — Никой от нас не би успял.
— Знам как да го постигна — успокои я Мейгрейт. — Целият досегашен живот ме водеше към това дело.
В съзнанието на Каран неочаквано нахлуха неразбираеми видения и се плъзнаха по блестящата повърхност на кълбото. Всичко се разкриви и примига.
„Не прекъсвай нишката!“ — долетя зов от Мейгрейт.
Вратата на залата бе съборена и вътре нахлуха въоръжени до зъби аакими с непреклонни лица. Най-сетне се бяха вдигнали срещу господарите си.
— Не отстъпвайте! — извика Ялкара на сънародниците си. Профуча към Мейгрейт, а кароните се изправиха подобно на стена пред противниците си.
Мейгрейт и Ялкара сляха усилията си, стъписващите образи все повече замайваха главата на Каран. И картината в кълбото се завъртя влудяващо, после угасна. Тя се опита да я върне, но кълбото тъмнееше.
Зад нея се разнесоха тропот на бягащи хора и слети възгласи на радост. Задругата се върна от Каркарон по отворения с изтощителни усилия портал — Шанд, Игър, Лиан, останалите… Лиан препускаше към Каран, тя обаче го отпъди с жест.
— Не сега!
Насилваше се въпреки болката да прокара връзката и да намери Пътя. Всичко се бе променило.
— Ето я Мейгрейт… — промълви Каран и внезапно танцуващите из кълбото точици се сляха в лика на нейната приятелка.
Сега образът беше обрамчен в тъмен ореол като индигово-черна дъга.
Шанд замря с изпънати по бедрата ръце като стълб, забит в земята, щом видя Ялкара. Само стискаше юмруци. До него Малиен се разкъсваше от своя вътрешна борба. Искаше аакимите да отнемат машината и да освободят своя свят, но не и ако Възбраната, защитаваща този, ще бъде унищожена.
Каран гледаше безпомощно как мускулест ааким пропълзя отзад по творението на Рулке и просна Мейгрейт с жесток удар. Той се тръшна на седалката. Мейгрейт изстена и се обърна по лице.
— Бягай! — викаше й Каран. „Как бих могла?“ Аакимът протегна ръце към уредите и залата около него се раздруса. Кълбото пред гледащите в Шазмак завибрира. Предницата на машината блъвна жълта светлина с такава мощ, че проряза с дим завихрения въздух из залата и прогори стената. Навън в черното небе бе увиснала оранжева луна — толкова ярка и огромна, че сякаш бе окачена в клоните на дърво.
— Бягай! — изрева и Игър.
Каран неволно предаде думата чак на Аакан.
„Няма да им оставя машината!“ Мейгрейт запрати настрана дребна жена, в чието лице се долавяше прилика с Каран, и закрачи напред, прикрила очите си с длан. Лъчът изпепели остатъците от масата и се премести на тласъци към нея.