Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Не си отивай! — погали червените къдрици на Каран, после избърса влагата от челото и. — Остани с мен… имаме още работа преди края.
Каран пак отвори очи, колкото и да беше непосилно.
— Каква?
— Възбраната е като тънка нишка, а още няма равновесие. През всяка пролука в нея тварите на пустотата нахлуват на нашата планета. Трябва да върнем положението, съществувало преди сътворяването на флейтата. Такава е моята съдба.
— И как да ти помогна аз? — едва се чу шепотът на Каран.
— Невъзможно е да го направя сама. Равновесието е било нарушено на Аакан. Само оттам може да бъде възстановено.
— Вече се е случвало да се поддам на настойчивостта ти. И виж докъде се докарахме този път. Рулке е мъртъв, Тенсор също, а и Мендарк. И кароните, дошли тук, и половината гашади. Шазмак е потопен в кръв… заради нас двете. Къде е Лиан? Искам да поговоря с него, преди да умра.
— Не знам къде е. Каран, чуй ме! Длъжна съм да стигна до Аакан и да направя нещо заедно е кароните, ако някой от тях е оцелял, но не познавам Пътя. Единствена ти можеш да го намериш. Няма ли да ми помогнеш?
— Тази болка ще ме довърши… — Каран потъваше в унес. — Искам да видя Лиан. Това е предсмъртното ми желание, уважи го.
— Значи Трите свята са обречени и пустотата ще ни прегази. Няма надежда животът да продължи.
— Как да усетя Пътя, когато болката прогонва всичко друго от главата ми? — Очите на Каран блестяха от треската. — Лиан, къде си?…
Мейгрейт я вдигна полека и я пренесе на близкия диван. Подпря тялото й с възглавници, за да не мърдат счупените кости, но болката не стихваше. Държеше ръката й, даде й и малко вода.
Не знаеше кога вдигна глава и видя, че гашадите са се събрали в кръг около тях. Рухна всичко, за което живяха преданите служители, а в най-тежкия миг за своя господар те не го подкрепиха. Смъртта на Рулке ги освободи, но и ги превърна в нищожества. Отново нямаха цел пред себе си.
— Чуйте ме — започна Мейгрейт. — Рулке е мъртъв, няма гашади. Вече няма какво да правите тук. Върнете се по местата, където сте живели, преди Рулке да ви подчини. И ми се закълнете, че няма да търсите нов господар.
Приеха да се закълнат, после се отдалечиха, наплашени и сами в света. Отиваха да се скрият пак в своите южни дебри. Но един не тръгна.
— Идлис, няма ли да дойдеш? — тъжно се озърна Йеча, която не се отделяше от него през последните дни.
— Винаги ще бъда там, където си и ти. Но първо трябва да довърша нещо, което започнах.
Сведе поглед към Каран с нежност, ако резките му черти можеха да се смекчат в подобно изражение.
— Защо Рулке не пожела да се вслуша? — промърмори той по-скоро на себе си. — Предупредих го — историята на Лиан не беше притча, а предсказание. Лиан състави по-добро сказание, отколкото можеше да предположи. Дойдохме от нищото и в нищото се завръщаме… Аз съм лечител — напомни той на Мейгрейт. — Още преди година Каран ми подари живота. — Приклекна до Каран и хвана ръката й с дългите си мършави пръсти. — Веднъж отказа помощта ми. Ще ми разрешиш ли да, ти помогна този път?
— Ще ти бъда безкрайно благодарна — отвърна тя немощно. Отдавна не се страхуваше от него.
— Тя мръзне — озърна се Идлис към Мейгрейт. — Донеси два мангала, одеяла и нещо горещо за пиене.
Докато тя се върне, лечителят сряза и махна дрехите на Каран и я нагласи по-удобно на дивана. Клатеше глава и цъкаше с език при вида на многото й белези.
Щом я зави с одеялата, излезе за малко от залата и донесе лилаво шишенце. Капна малко от тайната отвара върху езика на болната.
— Така по-добре ли е?
— Да, малко, но сега ми се вие свят.
Той опипа безкрайно предпазливо костите, после се опита да намести счупения й таз, но писъкът й го спря. Идлис помръкна.
— А не би трябвало да усеща нищо… Не смея да и дам по-голяма доза. Имам и друг лек за нея, обаче се боя да прибягна до него…
— Каквото ще да е, дай го! — гърчеше се Каран и болката се засилваше.
— Имам хрукс — взря се той в нея. — Опитвала си го и преди, нали?
— Два пъти.
Думата стигаше да закопнее отново неутолимо за опиата. А Идлис се мръщеше.
— Толкова си зле, че може да те убие или пък да те пороби до последния ти ден. — Лечителят реши, че дължи обяснение на Мейгрейт. — Хруксът е много опасен опиат. Използваме го, когато искаме да слеем умовете си, да засилим усета си, да наложим властта си. Но и тя, и ти, да речем, бихте се пристрастили към него неустоимо. Каран познава вкуса му. След третия път стремежът да го употребява отново и отново може да стане неутолим. Има и други последици, но те са различни при всеки. Знам ли какво би причинил хруксът на трикръвна?