Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
В Готрайм научиха новините и те никак не ги зарадваха. Непознати твари се завъдили незнайно откъде из целия Мелдорин. Страшилища от древните предания — умни и хитри като транкса и лорска или диви свирепи зверове с всякакви размери и форми. Елудорската гора направо гъмжала от тях.
Следобед сложиха Каран отново на носилката, защото тя искаше да провери състоянието на градините и изгражданото наново крило. Забеляза някакъв непознат на кон, придружен от двама войници. Идваха към главния вход.
— Кой ли може да е този? — промърмори нехайно, докато драскаше с молив по скицата на градините.
— Сигурно някой от помощниците на Игър му носи вести — предположи Лиан.
— Значи е редно да го посрещна. Внесете ме вътре.
Завари в дневната възпълен мъж с черни очи и извит нос, който разговаряше с Игър. Дългите и кльощави крака му придаваха нелеп вид.
— Този прилича не на войник, а на чиновник — вгледа се в него Каран.
— Или на бирник — изсумтя Лиан.
Игър махна с ръка към нея и тънкокракият застана пред носилката.
— Вие ли сте Каран Елиенор Мелуселда Фърн?
— Да, това е името ми.
— Аз съм Гарлиш Тунк, бирник на областта Банадорски възвишения. Ето пълномощното ми.
Попълненият с черно мастило пергамент носеше печата на Игър. Каран изобщо не го погледна.
— Не се съмнявам кой сте.
— Сборът на вашите налози е изчислен на 540 тара. Това е сметката.
Подаде й свитък, вързан с черна лентичка.
— Много подходяща украса — отбеляза Каран, без да протегне ръка.
— Моля ви да проверите сметката — настоя бирникът. — Всички подвластни на Игър земи се управляват по закон.
Каран се зачете — толкова за къщата, толкова за земята, за пътя и мостовете, поголовен данък за всички обитатели и наемни работници в имението, налог върху правата за риболов в нейния участък от река Райм, и налог върху дърводобива в Готраймската гора.
— Това пък що за глупост е?
— Гората изобилства на ценна дървесина.
— Гората е напълно безполезна. Невъзможно е да смъкнем отсечените дървета в долината.
— В такъв случай отказвате ли се от правата си над гората? Каран стисна устни. Да се откаже ли? Немислимо!
— Не мога да ви платя 540 тара. Той се смръщи.
— Каква част от сумата не можете да платите? — Никаква! Нямам пари.
— Не може да плати… — записа си бирникът. — И какво ще предприемете, за да изплатите задълженията си? — Изобщо не съм ви задължена! — побесня Каран. — Банадор е независима страна. Защо пък аз да плащам, за да възстановявате щетите от войната, която вашият господар водеше срещу нас, като опустоши страната и ме разори? Проклети да сте! Отказвам!
— Приемам това като оплакване, отправено към господаря Игър — отсече бирникът и отиде при него.
Каран впи изпепеляващ поглед в Игър. Не й се вярваше, че й натрапва такъв налог след всичко, което се случи.
— И една четвърт от тези пари стигат, за да ме съсипете окончателно.
— Империята е в развалини и трябва да бъде съградена наново — заяви Игър с ледено спокойствие.
Враждебността му към нея не стихваше.
— В развалини е заради тебе! — сопна му се Каран.
— Няма да задълбаваме в причините. Всеки е длъжен да даде I своя принос. — Лесно намираше пари, когато започваше идиотските си войни, нали?
— Каран, ти притежаваш повече от почти всички други наоколо. Не се съмнявам, че ще намериш начин да платиш налозите си.
— Ами! Всичко е изцедено и изстискано до последния грайнт. Остава ми единствена възможност…
— И каква е тя?
— Фейеламор ми дължеше неколкостотин тара.
— Нима? — Очите му блеснаха заплашително. — Да чуем. Каран се поколеба, но обясни:
— Не ми плати за промъкването във Физ Горго, когато откраднах от тебе Огледалото.
Малко оставаше по устните на Игър да избие пяна.
— Само влошаваш положението си!
— Всичко, което е оставила в Елудор, ми принадлежи… ако успея да се докопам до него.
Каран опипа абаносовата гривна, която щеше да разпръсне илюзията.
— И каква полза за мен? Пътищата и мостовете трябва да бъдат поправени сега. В Елудор пък е пълно със зверове. Може би никога няма да прочистим цялата гора, за да е безопасна.
Шанд застана до Игър и сложи ръка на рамото му. Само той би могъл да му повлияе.
— Точно в този случай обстоятелствата оневиняват длъжника. Има основания, струва ми се, плащането да се отложи.
Едната буза на Игър трепна, но той кимна неохотно.
— Така да бъде. Разбирам в какво положение си изпаднала, Каран, не забравям и какво направи за нас. Ще ти дам отсрочка до края на есента. Ако не платиш и тогава, ще ти бъдат отнети имоти и ценности, равни по стойност на налозите, които дължиш.