Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Ако първо не я убие, казваш… Идлис кимна.
— Но нищо друго няма да премахне болката.
— Каран… — пак подхвана Мейгрейт. — Знаеш колко съм бездушна. Как да поискам от тебе нещо, на което сама не съм способна? Но…
— Казвай де! — озъби й се Каран.
— Ще приемеш ли доза хрукс, за да ми дадеш шанс да възстановя равновесието? Заклевам ти се, че…
— Ами аз…
— Не прибързвай. Не е изключено да те убие.
— Ако пък привикнеш към него и не можеш да си го набавиш, ще ти се иска да те е убил — добави Идлис.
— И какво от това?! — изкрещя Каран. — Умирам! Щом ще поотложа края и ще направя нещо, дай ми хрукс.
— Така да бъде. Ще започна с малка доза — реши Идлис. — Възможно е все пак да ти се размине без неприятни последици.
Той отряза парченце колкото грахово зърно и го сложи в устата й — беше жилаво като сушена кайсия.
— Пари ми на езика…
След малко Идлис отново се постара да намести тазовите й кости и писъкът на Каран пак отекна из залата. Той се вторачи в Мейгрейт.
— Нищо не се промени. Налага се да й дам по-голяма доза. Необходими бяха и второ и трето парче, преди Идлис да нагласи тези кости. Направи го ловко, после изпъна краката й и събра краищата на счупените кости в тях. Почисти раните и ожулванията и ги превърза с ивици чист плат. Накрая пак я зави с одеялата.
— Стори ми се, че и гръбнакът й е счупен — каза на Мейгрейт, която стоеше неотлъчно до дивана. — Но не е. Само тазът, обаче на три места, двете бедрени кости също. Едната тазобедрена става е изкълчена, има и още счупени кости. Ще зараснат с времето, съединих ги точно. Умея да лекувам кости. Сега трябва да поставим в гипс и таза, и краката й, иначе никога няма да ходи отново. Кой знае дали и това ще помогне. А за раждане… — поклати глава той — … по-добре и дума да не става.
— Тя е трикръвна — спокойно напомни Мейгрейт.
— Въпреки това трябва да се знае. Тази нощ ще сглобя метална рамка, която да обхване тялото й до кръста, за да зараснат костите добре.
Той се зае с гипсовите превръзки и чак когато свърши, подкани Мейгрейт:
Сега започни каквото си намислила, но не я претоварвай. Слаба е, има и вътрешен кръвоизлив, а вече ти обясних, че хруксът е опасен. И за твое добро, и за нейно те моля да не искаш прекалено много от Каран. Но нека първо се погрижа и за твоите рани, иначе и ти скоро ще се проснеш до нея. Каран се чувстваше необичайно, сякаш се рееше над изтерзаното си тяло. Нямаше нито болка, нито други усещания. Помнеше обаче, че й предстои работа. Хруксът я улесни в мисловната връзка с Мейгрейт, само че я поддържаше колебливо.
Мейгрейт сплеска с чук разкъсания метал по корпуса на машината и се покатери на горната седалка. Докосна ръчките и незабавно част от Стената изтъня рехаво. Ордите пак напираха от другата страна.
„Готова съм. Сега направи каквото зависи от тебе, ако имаш сили.“ Каран затърси през Стената блуждаещия, променлив Път между световете, за да очертае прохода между Сантенар и Аакан. Този път й беше по-лесно. Може би страданието и опиатът я бяха освободили от всичко, което я разсейваше преди.
„Намерих го. Виж!“ Мейгрейт задейства машината, както бе правил Рулке, насочи съзнанието си и отвори Пътя. Пълчищата от пустотата тутакси подновиха натиска върху Стената.
— Искам да видя залата, където се събира Съветът на кароните — гръмко помоли тя. — Същата, където Рулке намери Ялкара.
С машината създаде златисто кълбо насред Стената, за да улесни Каран в предаването на образите. Те трепкаха — болката се засилваше въпреки голямата доза хрукс.
Кароните се бяха събрали да обсъдят раздвижването на тварите в пустотата и неминуемото разкъсване на Възбраната. Ялкара се озърна ненадейно.
— Ти си жива! — отправи мисълта си Мейгрейт към своята баба. „Рулке?!“ — Аз съм Мейгрейт. Той е мъртъв. „Как умря?“ — Тенсор го порази с аакимското заклинание. Рулке ме спаси, като пожертва себе си.
„Пожертвал е всичко заради тебе? Това е… — Ялкара се запъна. — Моля те да ми простиш.“
„Значи опитът ни на Сантенар е пълен провал — намеси се друг карон — и нашата раса е обречена.“
„Щом това е краят — додаде Ялкара — нека го посрещнем доблестни. Благодаря ти, че ни извести.“