Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Ръката го издърпа, за да се изправи и тялото му се сгърчи от болка. Той погледна към помагача си и благодарността му бе изместена от ужас.
Карико се взираше в него с изкривено от гняв лице.
— Ще те накарам да съжаляваш за стореното, магьоснико.
Силата повдигна Ротан и го притисна към стената. Карико хвана главата му с двете си ръце.
„Той ще прочете мислите ми!” – помисли си отчаяно Ротан. Той инстинктивно се опита да блокира намесата, но не почувства нищо. За миг се зачуди дали Карико наистина възнамерява да прочете мислите му, но тогава гласът прогърмя в главата му.
— Какъв е най-големият ти страх?
В съзнанието му проблесна образът на Сония. Той го прогони, но Карико го улови и го върна обратно.
— Коя е тя? Аха, някоя, която си обучавал на магия. За която те е грижа. Но нея я няма. Прогонена от Гилдията. Къде? В Сачака! Ах! Ето значи коя е тя. Спътницата на Акарин. Какво лошо момиче, да нарушава законите на Гилдията.
Ротан се опита да блокира съзнанието си, да не мисли за нищо, но Карико започна да го бомбардира с мъчителни образи на Акарин. Той видя един по-млад Акарин, облечен с дрехи като на робите в каруцата, да трепери от страх пред друг сачаканец.
— Той беше роб – каза му Карико. – Вашият благороден Върховен повелител беше един жалък, раболепен роб, който служеше на брат ми.
Ротан се изпълни със съчувствие и съжаление, когато осъзна, че Акарин е казвал истината. Стопиха се и последните остатъци от гняв, които изпитваше към „мъчителя” на Сония. Той се гордееше с нея. Девойката бе постъпила правилно. Беше взела трудно решение, но то се оказа правилно. Искаше му се да може да й го каже, но той знаеше, че няма да има този шанс. „Поне направих каквото можах – помисли си той. – И след като ичаните напуснаха Сачака, тя е в безопасност”.
— В безопасност? Аз все още имам съюзници там – каза мислено Карико. –Те ще я намерят и ще ми я доведат. И тогава ще я накарам да страда. А ти... ти ще бъдеш жив, за да гледаш, робоубиецо. Да, не виждам защо не. Ти си слаб и тялото ти е ранено, така че няма да стигнеш навреме до града, за да помогнеш на Гилдията си.
Ротан усети как ръцете на сачаканеца пускат главата му. Карико гледаше към пода. Той отстъпи встрани и се наведе, за да вземе парче стъкло. После го прокара по бузата на Ротан. Магьосникът усети остра болка и топла струйка кръв се стече по бузата му. Карико събра кръвта в шепата си.
Парчето стъкло започна да се върти във въздуха и да се топи, докато в основата му не се образува малко топче. То падна в шепата на Карико. Сакачанецът сви пръсти около него и затвори очи.
Усещайки чуждото присъствие, Ротан разбра значението на този странен ритуал. Сега съзнанието му беше свързано с това стъкло и всеки, който го докосваше. Карико възнамеряваше да го направи на пръстен и...
Изведнъж връзката прекъсна. Карико се усмихна и му обърна гръб. Ротан усети как силата, която го притискаше към стената, отслабва. Той изпъшка, когато рамото му пламна в болка. Магьосникът вдигна глава и се изненада, когато видя как сачаканецът минава през отломките на съборената стена и се отправя към счупените каруци.
„Той ме остави жив”.
Ротан се сети за малкото стъклено топче. Спомни си кратките инструкции на лорд Сарин за приложенията на черната магия и осъзна, че Карико току-що бе направил кръвен камък.
Той потръпна, чувайки гласовете им отвън. „Трябва да се махна оттук, докато още мога” – помисли си. После се обърна, излезе през задната врата и тръгна в нощта, залитайки.
Когато видя Сония, Сери се изненада от спокойствието си. Той очакваше, че при вида на девойката в душата му отново ще се разбушуват противоречиви чувства, но нямаше нищо такова. Нямаше го нито познатото от детството вълнение и възхищение, нито болезненият копнеж, който го измъчваше след приемането й в Гилдията. Изпитваше най-вече братска обич – и загриженост.
„Сигурно цял живот ще се безпокоя за нея по една или друга причина”.
Докато я наблюдаваше, Сери забеляза, че вниманието й непрекъснато е насочено към Акарин. Първоначално си помисли, че девойката просто е свикнала да се подчинява безпрекословно на бившия си наставник, но после започна да подозира, че работата не е само в това. Той се сети как тя се беше нахвърлила върху него заради това, че не й е разкрил участието на Сери в издирването на убийците. Акарин не изглеждаше засегнат от предизвикателното й поведение.