Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Какво направи току-що?
Помисли, че веднага трябва да се изповяда. Разсмя се на тази мисъл. Нима можеше да изповяда подобна постъпка? Семената на греха вече се просмукваха в нея. Навярно точно в този миг дяволът ликуваше в Ада.
Изнемощял, Фредерик се отпусна до Хюрем.
— Александра, Александра… — не спираше да нашепва той.
Нека я нарича така! По-безопасно е за него. Онази красива, невинна малка Александра, която познаваше, вече не съществуваше. Тя умря. На нейно място се роди Хюрем. Хюрем — московската наложница на султан Сюлейман.
Изчака конвулсиите на страстта да отшумят и пеперудите в сърцето ѝ да спрат да пърхат с крила. Лежеше неподвижно, без да обръща внимание на целувките на Фредерик.
Като гладни вълци мислите глождеха мозъка на Хюрем в мрака. В главата ѝ безспир се въртеше все същият въпрос: Какво сторих? И отговорът изплуваше един и същ — „Бащата на принца и малката ми принцеса се бори срещу размирниците, за да спаси султаната и живота си, а аз тук…“ Несъзнателно се прекръсти. „Пресвета Богородице, прости ми… прости…“
Ами ако разбунтувалите се еничари вече са го открили? Ами ако Сюлейман са го обесили на портата на двореца? Тази мисъл преряза мислите ѝ като нож. Заболя я.
— Боже господи! — простена тя в душата си. — Какво сторих?
Фредерик не разбираше защо момичето се смълча така. Стана, отиде до прозореца, взе свещта и отново се върна. На трептящата светлина той видя сълзите, които се стичаха като перли по страните ѝ. Любимата му Александра плачеше от щастие! Целуна влажните ѝ устни, изпи с език сълзите от бузите ѝ.
— Не плачи, любима, вече никога няма да се разделим.
Не получи отговор.
— Господ ни срещна. Вече няма да те оставя. Още утре ще си стегнем багажа и ще се върнем в нашия край. — Фредерик замълча за момент и после продължи с глас, пропит с любов: — Къде беше толкова години, какво прави, искам да ми разкажеш всичко. Чуваш ли, всичко!
Остави свещта на земята и се излегна до момичето.
— Наистина, Александра — попита, — защо бяха цялата тази мистерия и потайност? От кого крием любовта си?
Ужас! Ето, че ѝ се случваше онова, от което се боеше. Кълбото на тайните се разплиташе. Фредерик щеше да дърпа упорито края му, без да подозира, че от сърцевината му ще се появи смъртта. Запуши устата му с ръка, за да го накара да замълчи. Не искаше той да произнесе смъртната присъда.
Но съдбата отново хвърли зара си. Младежът хвана ръката на момичето и целуна пръстите му. После продължи:
— Пък и кой е онзи мъж? Какво търси при теб? Сигурен съм, че в момента седи пред вратата и вероятно ни слуша. Знаеш ли, че през деня видях как няколко девойки отиват при него. Една от тях беше черноока като него. Необяснимо ми е как са попаднали тук тези хора… Ще ми кажеш ли…
Фредерик замълча, сякаш изведнъж беше проумял нещо.
— Боже господи! — възкликна той.
Погледът му казваше, че мисли предположението си за невероятно. Взе свещта и отново я доближи до лицето на момичето.
Хюрем, от чиито очи се стичаха сълзи, се опита да покрие устните на мъжа с ръце. Не искаше да слуша. Не биваше. Никой не биваше да чува това. Само с една дума, с едно име той щеше да призове смъртта.
— Боже господи! — прошепна отново Фредерик и я посочи с пръст. — Ти си тя!
— Не съм — завъртя отрицателно глава Хюрем.
Тъмносините очи на Фредерик се бяха изблещили от учудване.
— Ти си тя!
— Не съм!
— Няма съмнение!
— Аз съм Александра — опита се да го разубеди Хюрем с последните остатъци от надеждата си.
— Онзи мъж, прислужниците, тази тайнственост, мистериозност… Как не се сетих по-рано?
— Моля те, замълчи.
— Ти си руската наложница на султана! Онази легендарна жена, на която казват Хюрем.
— Стига! Не искам да слушам повече!
— Защо? Знаеш ли, там, по нашия край, те наричат Роксолана.
Момичето запуши ушите си с ръце, за да не чува.
— Моята малка Александра е станала Хюрем!
Вече нямаше какво да се направи. Една-единствена дума беше събудила ангела на смъртта Азраил.
— Не е ли това името ти в Османската империя? Така чух. Хюрем, нали? Разбира се. Сега всичко си идва на мястото. Когато е избухнал въстанието, си избягала. Криеш се тук с няколко прислужнички. Ако обстановката се успокои, ще се върнеш в двореца си.
Фредерик се отпусна на леглото. Трябваше да помисли. Какво щеше да прави сега? Изобщо нямаше намерение да оставя Александра. Пък вероятно размирниците отдавна са приключили със Сюлейман.