Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Целуваха се дълго, без насита. Това вече не бяха по детски невинните целувки. Езиците им се преплитаха и с леки ухапвания те сякаш гравираха любовта по устните си. Сетне устата на девойката се спусна по врата и към ушите на мъжа. Дишаха на пресекулки, а дъхът ѝ го разпалваше и подлудяваше.
Хюрем се дръпна за момент и пусна на земята пелерината, с която бе покрила голото си тяло. Тази нощ тя беше истински пленник на любовта и греха. Всичко щеше да се случи според желанията на страстта и копнежа. Главата ѝ се бунтуваше срещу връхлетелите я чувства, ала сърцето нашепваше:
— Продължавай! Не спирай, Хюрем! Дари го с ласки! Накарай го да полудее! Остави тялото, което галеше сама, отдадена на мисли за него, в ръцете му!
Фредерик не повярва на очите си, когато на слабата светлина на свещта видя момичето съвсем голо. Господи, колко беше хубава! Червените ѝ коси сякаш пламтяха на светлината, която я огряваше от едната страна. Лицето ѝ беше в сянка, но влажните ѝ устни бяха осветени. Бяха ли подпухнали от целувките, или само така му се струваше? Половината ѝ тяло блестеше като слонова кост на едва доловимата светлина, а другата половина се губеше в мрака. Мъждукащата свещ оставяше светла диря от гърдите, през корема, а оттам към слабините на момичето. Но мистериозната падина между краката бе потънала в сянка — в нежна хармония с тайнствената обстановка.
Фредерик си мислеше, че ще спре да диша, без да подозира, че през тази нощ щеше да повтори това безброй пъти. Не му достигаше въздух. Устата му пресъхваше пред красотата, която се разкриваше пред очите му.
Хюрем протегна ръце към него и леко се обърна. И точно в този момент светлината завладя царството на мрака и мистерията. Макар и само за миг, женствеността ѝ се разкри пред очите на младежа.
Когато отново се прегърнаха, Фредерик обхвана в шепи гърдите, потръпващи от желание.
— Да! — простена едва доловимо тя.
Устните на мъжа започнаха да обикалят по твърдите зърна на гърдите ѝ. И изведнъж сякаш се изсипа потоп. Греховното чувство я понесе в неудържим водовъртеж. Хапеше юмруци, за да сподави виковете си на страст. След разтърсването, което изживя, тя протегна ръка и обхвана твърдостта му с пръсти. Ужасено се опита да прогони мисълта, която напираше в главата ѝ, но не успя. Не спираше да се пита кой кого превъзхожда по размери. Сюлейман или Фредерик?
Съблече мъжа с настървение, сякаш искаше да го разкъса, и после коленичи пред него. Дойде ред на устните и езика ѝ.
Фредерик бе смаян от майсторските ласки на онова невинно младо девойче, което бе срещнал на пазара в Бахчесарай. Опита се да се сдържи, но не можа. Слабините му, неподвластни на мозъка, потърсиха освобождение от неустоимата наслада. Хюрем също се беше понесла на крилете на удоволствието, но здравият разум я накара да се изправи бързо, за да задуши виковете на мъжа, запечатвайки устните му със своите.
Хвърли се по гръб на леглото и остави тялото си на ласките и целувките на Фредерик. Когато мъжът достигна слабините ѝ, в главата ѝ забиха милиони камбани. Докато запушваше с една ръка устата си, с другата натисна към мистериозните си дълбини красивата му глава, която, погледната отгоре, изглеждаше като златно кълбо. Докато между бедрата ѝ се разразяваше буря, тялото ѝ се извиваше като лък и после пак се отпускаше в леглото, сякаш пропадаше в пропаст. Вече беше невъзможно да спре. Искаше го веднага. Сега, на момента. Докато Хюрем достигаше екстаз за втори път, тя положи Фредерик под себе си и се възкачи отгоре му, сякаш яхна кон. Извивайки се, тя се отпусна с цялата си тежест върху него. Бавно повдигна тяло и пак го отпусна. Отново. Още веднъж… Полудяваше, полудяваше, полу…
Усети, че в същия момент и мъжът изригна като вулкан, и за да заглуши виковете, поднесе гърдите си към устата му.
Бурята сякаш притихваше за миг, а сетне се развихряше отново, още по-силна и опустошителна. И всеки следващ път Хюрем се оставяше мощта ѝ да я завладее изцяло. Беше глуха за всякакви забрани, правила и табута. Беше ги изтласкала от мислите си. Единственото, което я интересуваше, беше, че се извива в прегръдките на греха в някаква мръсна стая в един хан върху противно легло. Тя се носеше върху облаците, гледаше слънцето, луната и звездите. Потъваше в мрака всеки път, когато изникнеше въпросът, който неспирно кръжеше из главата ѝ: