Приключенията на Казанова

— Та това не е никакво питие, а проклятие, което се изрича със Светото разпятие в ръка и притежава скрита сила.

— Каква причина има свещеникът да ме убие?

— Вие смущавате мира и реда в неговата енория. Вие сте прелъстили множество млади момичета, чиито предишни любовници не искат вече да се оженят за тях.

След като наредих да му се даде нещо за пиене, аз му благодарих и му пожелах лека нощ. Неговото съобщение ми се стори важно, защото макар че не се страхувах от катарамонахията, на която не вярвах ни най-малко, то можех да се страхувам от много по-силно въздействуващите отрови. След като прекарах една спокойна нощ, станах на разсъмване, без да кажа нито дума на подпоручика си и отидох сам в църквата. Намерих свещеника, на когото обясних с най-голяма решителност:

— При първия пристъп от треска, който почувствувам, ще ви пратя един куршум в челото, съобразявайте се с това! Изречете срещу мен проклятие, което да ме убие в един миг, или си направете завещанието. Сбогом!

След това предупреждение се завърнах в „двореца“. Много рано в понеделник попът ме видя. Имах слабо главоболие. Той се осведоми за здравето ми и когато му казах, че главата ми тежи, трябваше да се разсмея поради страха, с който ме увери, че това могло да бъде причинено само от тежкия въздух на остров Кастропо.

Три дни след това посещение поставеният отпред часови се върна със съобщението, че въоръжена шалупа93 е свалила един офицер. Аз бях излязъл и заповядвах на частите си да се строят с оръжие, когато забелязах офицерът да се приближава към жилището ми, съпроводен от един водач. Офицерът беше сам и нямаше от какво да се боя. Върнах се в стаята си и заповядах на подпоручика да го приеме с всички военни почести и да го доведе.

Видях да влиза същият адютант Миното, който ми беше предал заповедта да се предам в ареста.

— Вие сте сам — казах му аз — и идвате като приятел. Да се прегърнем.

— Аз трябваше да дойда като приятел. Но това, което виждам тук, ми се струва като сън.

— Седнете да се нахраним заедно. Ще получите добър обед.

— На драго сърце, а след това да вървим.

— Вие ще си отидете сам, ако желаете, защото аз ще тръгна оттук само когато бъда сигурен, че не само няма да попадна в затвора, но и че ще получа удовлетворение от глупака, когото генералът трябва да изпрати в галерите.

— Бъдете разумен и елате доброволно с мен. Аз имам заповед да ви отведа насила, но понеже не съм в състояние да сторя това, ще дам своя доклад и ще изпратят да ви вземат по такъв начин, че ще трябва да се предадете.

— Никога. Те ще ме имат само мъртъв.

— Вие сте полудели, значи. Не се подчинихте на предадената ви от мен заповед да отидете на бастардата. В това се състои грешката ви.

— Значи, трябваше да се отправя за ареста?