Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
А докато първият триместър преминаваше във втори, „Стратън“ продължаваше да слиза надолу по спиралата и вече не бе в състояние да ми плаща полагащия ми се един милион месечно. Аз обаче очаквах подобно нещо, така че окото не ми трепна. Пък и нали „Билтмор“ и „Монро Паркър“ ми плащаха по едни милион за всяка нова сделка. А ударът се смекчаваше допълнително и от „Стив Мадън Шуз“. Двамата със Стив едва насмогвахме на поръчките от универсалните магазини, а набелязаната от Елиът програма действаше безотказно. Вече имахме пет фирмени магазина, с перспективата да отворим още пет през следващите дванайсет месеца. Започнахме и да даваме марката под лиценз — най-напред за колани и дамски чанти, а после и за спортно облекло. Но най-важното — Стив се учеше да делегира права и бяхме на път да създадем първокласен управленски екип. Преди около шест месеца Гари Делука-Ръсчо най-после ме беше убедил да преместим складовете си в Южна Флорида, което излезе много удачна стъпка. А Джон Бавил-Слюнчо беше толкова зает с изпълнението на поръчките от универсалните магазини, че бурните му слюнкоизригвания ставаха все по-редки и по-редки.
Междувременно Обущаря правеше пари като щур, но не от „Стив Мадън Шуз“. „Стив Мадън Шуз“ по-скоро олицетворяваше бъдещето му, а сегашните му пари идваха от играта с мишите дупки. И аз нямах нищо против. Със Стив се бяхме сдушили съвсем и прекарвахме повечето си свободно време заедно. През това време Елиът отново се бе отдал на пристрастеността си към дрогата и затъваше все повече в дългове и депресия.
Оперираха гърба ми в началото на третия триместър на Графинята, но процедурата се оказа неуспешна и станах още по-зле, отколкото преди. Вероятно си го заслужих, понеже не послушах съветите на доктор Грийн, а предпочетох един местен лекар (със съмнителна репутация) да извърши една процедура, изискваща минимална инвазия, наречена перкутанна нуклеотомия. Болката, спускаща се по левия ми крак, бе мъчителна и непрестанна. Единствената утеха, естествено, идваше от куалудите — факт, който не пропусках да натякна на Графинята, на която все повече й писваше от постоянно завалената ми реч и честите загуби на съзнание.
Самата тя обаче толкова се бе задълбочила в ролята на независимата съпруга, че и тя вече бе загубила всякакво чувство за посока. А при наличието на толкова пари, прислуга, имения, яхта и поклони във всеки универсален магазин и ресторант, никак не ни беше трудно да си внушаваме, че всичко ни е наред.
В този миг усетих ужасно парене под носа — амонячна сол!
Главата ми моментално се вдигна и право пред себе си съзрях раждащата Графиня, гледаща ме презрително с широко разтворената си гигантска путка.
— Добре ли си? — питаше доктор Бруно.
Поех дълбоко въздух и казах:
— Нишшомняма, дотрбруно. Пзля мималко откъвта. Шсилисна малковда. — Измъкнах се, забих в банята, шмръкнах му две магистралки кока и се завърнах съвсем нов човек в родилната зала.
— Окей — рекох, без да завалям. — Давай, Над! Не се предавай!
— После ще се разправям с теб — сряза ме тя.
След което започна да напъва, после писна, понапъна се още, скръцна със зъби и изведнъж, като по чудо, вагината й стана колкото един фолксваген и — пльок! — отвътре изскочи главичката на сина ми, покрита с тънък слой черна косица. Последва го прилив от течност, а след секунди и едно мъничко раменце. Доктор Бруно сграбчи телцето на сина ми, леко го извъртя и — хоп — то излезе цялото.
И тогава се чу едно Уа-а-а-а-а-а-!…
— По пет пръста на всяка ръка и всеки крак! — обяви весело доктор Бруно и положи бебето върху плоския корем на Графинята.
— Намислили ли сте му име?
— Да — отвърна дебелата, сияеща Графиня. — Картър. Картър Джеймс Белфърт.
— Прекрасно име — каза доктор Бруно.
Въпреки малкото ми премеждие, доктор Бруно бе така добър да ми даде да срежа пъпната връв, а аз не се посрамих. Сега, след като си бях възвърнал доверието му, той каза:
— Добре, сега нека таткото да погушка малко бебчето, докато аз приключа с мама. — И ми връчи новородения ми син.